Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Щонова: Хора, просто яжте малко
  • Новини

Д-р Щонова: Хора, просто яжте малко

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
shstonoonova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Д-р Неделя Щонова реши да сподели със своите последователи във Фейсбук тайна за здраве и дълголетие, която е изключително лесна за спазване, но понякога трудно приложима към съвременния начин на живот. Тя разкри, че е присъствала на защита на дисертационен труд на д-р Любомир Балабански, на тема “Идентифициране на генетичните фактори предразполагащи към дълголетие”, а събитието изключително много я вдъхновило.

“И докато съм все още топла, топла, от емоции и размисъл, бих искала веднага да споделя и да напиша тук, колко важно е да приемаме по-малко количество храна!” – написа д-р Щонова.

Тя уточни, че въздържането от преяждане е от изключителна важност, не само, за да бъдем слаби, но и за да бъдем здрави. “Колко е важно… просто да ядем по-малко. И не само за да сме слаби, а за да сме най-вече здрави!”- пише специалистката.

Д-р Щонова допълни, че намаляването на калориите всъщност е единствената доказана стратегия, за укрепване на здравето и удължаването на живота. “Увеличената продължителност на животите ни увеличи и честотата на свързаните с възрастта заболявания. Следователно има спешна нужда от интервенции, които да предотвратят патологичните изменения и болести, свързани с напредването на годините. Постоянното или периодично намаляване на приетите калории, без недохранване, е единствената доказана стратегия, която надеждно укрепва здравето и удължава продължителността на живот при бозайници, нечовекоподобни примати, маймуни и хора.

Разбира се, че стриктното и доживотно придържане към тези режими е много трудно. Хора сме, изкушения дебнат отвсякъде, силните чувства ни тласкат към храната, като източник на емоционално равновесие, живеем в обезитогенна среда, където има излишък от всякакви домашни, класически и модерни вкуснотии. А и волята понякога е изчерпаем ресурс.Но все пак, моля ви, хора, когато е възможно, яжте по-малко. И се движете повече!” – пише разпалено лекарката.

Д-р Щонова разкри още, че периодичното гладуване всъщност е най-добрата превенция срещу различен тип заболявания, а освен това неговото действие не би могло да се замести от нито един лекарствен медикамент.

“Не съществува друг по-добър антидот или фармакологичен арсенал срещу стареенето и свързаните с възрастта сърдечносъдови, невродегенеративни и злокачествени заболявания, от това – да ядем по-малко и да се движим повече! И колкото повече ги осъзнаваме, толкова по-малко ще съгрешаваме. Никоя таблетка или магично хапче не може да упражни върху физиологията и метаболизма ни ефектите, които движението и намаленият внос на храна имат.

Дълголетието, а и здравето, не са в рекламите за разни молекули по телевизията. Те са резултат от съзнателен избор на определен тип емоционален и поведенчески репертоар. Ограничаването на калориите предотвратява развитието на инсулинова резистентност. Не яжте много прости захари. Нека ги избягваме. То не може винаги, разбира се, но все пак може да положим усилия да ги избягваме. Захарта е токсична за клетките на организма. Преяждането е негативен регулатор на инсулиновата каскада, а тази каскада е лошо нещо.Освен това преяждането инактивира гените водещи до удължаване на живота.

Популярната лекарка разкри и как на практика бихме могли да въведем калорийния дефицит в ежедневието си и препоръча практикуването на периодичното гладуване като възможен отговор на непрекъснатото търсене на нов път към дълголетието. “Калорийна рестрикция означава хронично да намалим общия прием калории, без това да граничи с недохранване! Калорийната рестрикция заедно с периодичното гладуване, intermittent fasting 16/8* – особена форма на намален калориен внос, при която епизоди на хранене се редуват с епизоди на нулево усвояване на калории – е единствената известна стратегия за стабилно подобряване на здравето и продължителността на живот в повечето, ако не и във всички живи организми.

Един от популярните напоследък начини за меко гладуване е методът 16/8. При него всеки ден за период от 16 часа спираме приема на храна, а през останалите 8 часа от денонощието може да консумираме две или три порции храна. Протоколът 16/8 на практика означава, че пропускаме закуската, а последното ни хранене за деня е вечерята. На практика – хапваме вечерята си в 19-20:00 часа и следващото ни хранене трябва да е в 11-12:00 часа на обяд, следващия ден. И така разполагаме с хранителен прозорец от около 8 часа, само по време на който може да хапваме.” – пише д-р Щонова, която допълва и как рестрикцията на калориите влияе на организма ни и на молекулярно ниво.

“При здрави хора (а и не само!) калорийната рестрикция (∼10%–15% ) потиска възпалението в телата ни, намалява нивата на циркулиращия тумор некротизиращ фактор-алфа и кардиометаболитните рискови фактори – като триглицериди, холестерол и кръвно налягане. Освен това! Важно! На молекулярно ниво калорийната рестрикция модулира няколко ключови играчи, които участват в регулацията и изпълнението на процес, наречен автофагия.

В буквален превод, от латински, думата автофагия, означава “самоизяждане”. Това “самоизяждане” е запазена програма за клетъчно рециклиране, която елиминира дисфункционалните органели, протеини и агрегати от цитоплазмата, като по този начин пази и защитава клетъчната функционалност и цялост. И когато приемаме по-малко храна тази програма се активизира”, завършва лекарката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква
Next: Рачков го издаде! Ето колко прибира в джобчето Фънки на всеки лайф на Капките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.