Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ
  • Новини

Гоги на 5 месеца от Варна има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
gogigivarnarna.jpg

Георги Диамандиев – Гоги от Варна е на 5 месеца и има нужда от помощ.

Ето и съобщението в платформата pavelandreev.bg

„Здравейте, мили хора !

Казвам се Георги и съм на 5 месеца, но всички ми викат Гоги! Знаете ли, че наскоро се научих да казвам МАМА ! Животът ми до сега обаче протича по много труден начин… Още, когато бях на 2 месеца, се разболях от една болест, наречена епилепсия. От тогава започнах да ходя на много екскурзии по страната, Пловдив, София, Варна….

Не изпускай тези оферти:

Да, до Варна не е точно екскурзия, защото аз съм роден тук. С течение на времето обаче тази болест започна да ми създава проблеми. Докато в първия месец правех по един гърч на 20 дни… сега правя по 40 гърча за 12 часа. Казват,че имам синдром на Уест и че някакви кръвоносни съдове в главата ми били уголемени, но аз не им вярвам, или поне ми се ще да не им вярвам.

Сега се намирам в отделение, на което всички му викат интензивното.Навсякъде около мен има хора с бели престилки. Вливат ми някакви системи, но от тях не мога да се събудя и да видя мама и тати. Понякога чувам гласовете им, струва ми се,че са разтревожени.

Аз съм им обещал да се боря до край и нямам намерение да се предавам. Дочух, татко да казва,че ще трябва да заминем за Турция, защото състоянието ми се е било влошило.

Мама обаче, звучеше тъжна, защото каза,че сме нямали толкова парички. Мили хора, отново ви наричам така. Моля ви, да ми помогнете, отново да казвам Мама, тези гърчове вече не са ми интересни, а и не искам постоянно да спя. По 40 пристъпа на ден ми идват, в повечко, нищо,че съм много силен

. Искам отново да се събудя и да видя мама и тате. Усещам,че ги карам,да бъдат тъжни, а аз искам да са щастливи. Знаете ли ,че преди време, тати ми показа нещо, на което му викат топка и аз мнооого я харесах, Много ми се ще, като порастна по-голям, да започна да играя с тази топка, Искам да, мога да бягам като другите деца, искам да се науча да чета, да пиша и да смятам. Искам един нормален живот и за мен. Съжалявам,че много пъти използвах думичката ‘искам“, но съм много любознателен и желая да опитам от всичките чудеса на света. 

П.С. Офертата за лечението на нашето слънчице е едва за 5 дни в интезивно отделение и за това пускаме по-висока сума, защото ще ни е нужна…. но не знаем дори колко….“

Документи може да видите и да направите дарение в платформата – https://pavelandreev.bg/campaign/nadezda-za-gogi?fbclid=IwAR3pBEpf_8jXlgu2BR-Dl-nLmmf4sQzv3V70vm_BcRsHAdrFK1w6j-8rU8M

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Познавач на района разби на пух и прах версиите: Сашко не е Батман! Бил е в
Next: Майка забрани на баща да вижда децата си! Той окачи билборд в български град и запали мрежата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.