Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Годеницата на убития в Бугас полицай просълзи България. Ето какво написа във Фейсбук
  • Новини

Годеницата на убития в Бугас полицай просълзи България. Ето какво написа във Фейсбук

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
godendeicaicias.jpg

“Чакам те да се прибереш”. Това написа във Facebook годеницата на Йордан Илиев, един от убитите при катастрофата на автобус с мигранти полицай в Бургас, Светлозария Кидерова.

“Ти беше най-доброто, с което ме дари съдбата! Ти беше мой учител, моя подкрепа, мой приятел и любим! Ти ми беше всичко! Твърде добър за този гаден свят! Твърде принципен и всеотдаен. Имахме толкова мечти… Винаги ще те нося в сърцето си!”, добави тя.

Йордан Илиев загина заедно с колегата си Атанас Градев, след като опитаха да спрат автобус, превозващ нелегални имигранти.

Те са искали да помогнат на колегите си и се включват в преследването на автобус с мигранти в района на кръговото кръстовище „Трапезица” в опит да пресекат пътя му, но той буквално връхлита върху колата.

Не изпускай тези оферти:

Автобусът превозваше 47 нелегални мигранти и се вряза в патрулна кола в Бургас.

В 13 часа днес в Гробищния парк Бургас изпраща двамата смели полицаи, които загинаха, изпълнявайки служебния си дълг.

Младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, заедно с колегата си старши полицай Атанас Градев бяха пометени от автобус, пълен с бежанци.

Около 05:30 ч. те се включват в преследването на превозното средство, за да помогнат на колегите си. В района на кръговото кръстовище Трапезица правят опит да пресекат пътя му, но автобусът буквално връхлита патрулния автомобил. Бежанците са били 47 човека, между тях има и малки деца. Няма тежко пострадали сред тях.

Двамата бяха изключителни полицаи и искаха да израснат в системата на МВР. След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм. Тази нощ той изобщо не е трябвало да бъде на работа, поел е извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи.

Двамата полицаи ще бъдат запомнени с професионализма и безкомпромисността си. Йордан Илиев и Атанас Градев поставяха кариерата си над всичко.

Дълбок поклон пред паметта на двама мъже на честта и пагона!

Общо петима са задържани за катастрофата на автобус с мигранти и полицейска кола в Бургас, при която тази сутрин загинаха двама млади полицаи. Това стана ясно от съобщение от пресцентъра на МВР.

Двама от арестуваните са български граждани, а останалите са сирийци.

Единият от чужденците е хванат веднага след инцидента, а другите двама – в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай.

МВР разпространи и снимки на загиналите полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ в Бургас – Йордан Радостинов Илиев, 31-годишен, старши полицай със 7 години стаж, и Атанас Панайотов Градев, 43-годишен, командир на отделение, с 18 години стаж в МВР.

Рано тази сутрин двамата полицаи загинаха при опит да спрат автобус, пълен с мигранти, на кръговото кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Полицейският патрул направил опит да препречи пътя на шофьора на автобуса, който губи контрол при опит да вземе завоя наляво на кръговото кръстовище и помита както полицейската кола, така и два павилиона.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българската полиция няма да прости за своите братя, война! В момента в страната се случва нещо колосално
Next: Туристи плачат на плажа. Морето уби двама млади мъж и жена за броени минути

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.