Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите
  • Новини

Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
godidamdasuaski.jpg

Аз съм на 50 години, искам да предложа на тези, които страдат от болки в краката, много проста, но ефективна рецепта за млечна суроватка.
Преди около 10 години започнах да страдам от болки в краката, които се разпростираха от върховете на пръстите ми до глезена, през стъпалото и петата.

Отидох до болницата за помощ, но употребата на препоръчаните от лекарите медикаменти не ми помогна да подобря здравето си.
Болката беше ужасна, не можех дори да се изправя и през нощта не можех да спя.

За да заспя, пиех димедрол. Един приятел, който видя мъките ми, ме посъветва редовно да поливам краката си със студена вода. Да, след 5-10 минути болката изчезваше, но след това се появяваше със същата сила.

След това работих в служба за самотни пенсионери и инвалиди и поех грижата за един дядо.
И така, след като научи за проблема ми, той ме посъветва да накисвам краката си през нощта в обикновена суроватка.

Не изпускай тези оферти:

Следвайки съвета му, вечерта на същия ден нагрях сместа до поносима гореща температура, поставих я върху болезненото място и държах сместа, докато се охлади. После обух чорапи и си легнах.

Може и да не вярвате, но за пръв път през дългите месеци на мъчение аз заспах без проблеми и спах цяла нощ.
Повторих процедурата още 3 нощи подред и забравих за кошмара, който ме измъчваше. Сега мога да танцувам. Но най-изненадващото е, че въпреки факта, че имам разширени вени, този метод не ми навреди, а наистина ми помогна да се възстановя.

И когато, по съвет на една жена, се опитах да се отърва от напуканите пети, като биех петите си в пода, това само влоши състоянието ми.
Успях да извърша процедурата няколко пъти с огромна трудност,
а след това имаше такава болка, че ми се струваше, че ще умра…

Така че съветвам всички да използват тази суроватка, за да ги елиминират.
Този млечен продукт дори помогна на котката ми, когато лапичката ѝ беше подута.

Загрях суроватката, поставих я на лапичката и котката започна да тича, както преди.

Суроватката ми помогна да се справя с абсцес, пише „Букварче“. Нараних пръста си в тръните на розите и скоро набъбна, зачерви се и започна да се възпалява. Седмицата търпях болката, а след това си спомних за суроватката. Напарих два пъти ръката си и пръстът ми се върна към нормалното.

Млечна суроватка – най-уникалният алкален продукт в света, има всичко, което е полезно в млякото, но не съдържа никакви алергени (казеин, лактоза и др.).

Продуктът е 100% диетичен. Много полезен за жени на всякаква възраст.

Суроватката може да се получи при приготвянето на домашна извара, която също принадлежи към списъка с алкални храни.
Ето и една от простите рецепти за приготвяне на домашна извара:

Загрейте 1-2 литра ферментирало мляко (на слаб огън) на водна баня, след което го изсипете в голяма тенджера (можете да я оставите в стъклен буркан с подходящ размер).

Загрявайте, докато суроватката се раздели (жълта течност) и не получите извара с желаната консистенция. До тук този процес отнема 1-2 часа. Отделете изварата от суроватката и можете да я ядете.

Напомням ви, че в рамките на 5 часа суроватката има алкална реакция. Тя трябва да се пие без добавяне на захар. Може да се използва и за приготвяне на хляб, палачинки и всякакви други видове печива.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
Next: 22-г студентка изчезна в компанията на бандита Пампи, майка й я издирва: Сякаш някой й диктуваше

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.