Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите
  • Новини

Години наред живях в мъки, докато един дядо не ми даде тази рецепта за болки в ставите

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
godidamdasuaski.jpg

Аз съм на 50 години, искам да предложа на тези, които страдат от болки в краката, много проста, но ефективна рецепта за млечна суроватка.
Преди около 10 години започнах да страдам от болки в краката, които се разпростираха от върховете на пръстите ми до глезена, през стъпалото и петата.

Отидох до болницата за помощ, но употребата на препоръчаните от лекарите медикаменти не ми помогна да подобря здравето си.
Болката беше ужасна, не можех дори да се изправя и през нощта не можех да спя.

За да заспя, пиех димедрол. Един приятел, който видя мъките ми, ме посъветва редовно да поливам краката си със студена вода. Да, след 5-10 минути болката изчезваше, но след това се появяваше със същата сила.

След това работих в служба за самотни пенсионери и инвалиди и поех грижата за един дядо.
И така, след като научи за проблема ми, той ме посъветва да накисвам краката си през нощта в обикновена суроватка.

Не изпускай тези оферти:

Следвайки съвета му, вечерта на същия ден нагрях сместа до поносима гореща температура, поставих я върху болезненото място и държах сместа, докато се охлади. После обух чорапи и си легнах.

Може и да не вярвате, но за пръв път през дългите месеци на мъчение аз заспах без проблеми и спах цяла нощ.
Повторих процедурата още 3 нощи подред и забравих за кошмара, който ме измъчваше. Сега мога да танцувам. Но най-изненадващото е, че въпреки факта, че имам разширени вени, този метод не ми навреди, а наистина ми помогна да се възстановя.

И когато, по съвет на една жена, се опитах да се отърва от напуканите пети, като биех петите си в пода, това само влоши състоянието ми.
Успях да извърша процедурата няколко пъти с огромна трудност,
а след това имаше такава болка, че ми се струваше, че ще умра…

Така че съветвам всички да използват тази суроватка, за да ги елиминират.
Този млечен продукт дори помогна на котката ми, когато лапичката ѝ беше подута.

Загрях суроватката, поставих я на лапичката и котката започна да тича, както преди.

Суроватката ми помогна да се справя с абсцес, пише „Букварче“. Нараних пръста си в тръните на розите и скоро набъбна, зачерви се и започна да се възпалява. Седмицата търпях болката, а след това си спомних за суроватката. Напарих два пъти ръката си и пръстът ми се върна към нормалното.

Млечна суроватка – най-уникалният алкален продукт в света, има всичко, което е полезно в млякото, но не съдържа никакви алергени (казеин, лактоза и др.).

Продуктът е 100% диетичен. Много полезен за жени на всякаква възраст.

Суроватката може да се получи при приготвянето на домашна извара, която също принадлежи към списъка с алкални храни.
Ето и една от простите рецепти за приготвяне на домашна извара:

Загрейте 1-2 литра ферментирало мляко (на слаб огън) на водна баня, след което го изсипете в голяма тенджера (можете да я оставите в стъклен буркан с подходящ размер).

Загрявайте, докато суроватката се раздели (жълта течност) и не получите извара с желаната консистенция. До тук този процес отнема 1-2 часа. Отделете изварата от суроватката и можете да я ядете.

Напомням ви, че в рамките на 5 часа суроватката има алкална реакция. Тя трябва да се пие без добавяне на захар. Може да се използва и за приготвяне на хляб, палачинки и всякакви други видове печива.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нулева кръвна група – ето какво трябва да знаете
Next: 22-г студентка изчезна в компанията на бандита Пампи, майка й я издирва: Сякаш някой й диктуваше

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.