Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите вериги с декларация – ето защо няма да намалят цените на храните
  • Новини

Големите вериги с декларация – ето защо няма да намалят цените на храните

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
verrraisgiasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Големите вериги не смятат да намалят цените на основните стоки и услуги, става ясно от тяхна декларация, която бе разпространена до медиите.

От Сдружението за модерна търговия, в което влизат 13 водещи ритейлъри в България – „Билла България“, „Фантастико груп“, „Дайхман търговия с обувки“, „ДМ България“, „Доверие – Брико“ („Мосю Бриколаж“), „ИКЕА – България“, „Кауфланд България“ , „Лидл България“, „Максима България“ („Т MARKET“), „ПЕПКО България“, „ПроМаркет“ , „Хиполенд“ и SOpharmacy, се противопоставят на идеята на държавата да ги контролира и обясняват, че нямало как да намалят цените.

Според търговците съществени имало съществени фактори в ценообразуване, довели до настоящите високи цени и инфлация – глобален недостиг на суровини, по-дълги транспортни пътища за българския пазар в сравнение с Централна и Западна Европа, последици в световен мащаб от военния конфликт.

Последното потвърждава, че 2/3 от продуктите по щандовете са внос, а колкото и да се хвалят, че подпомагат българската продукция, хипермаркетите почти не допускат родни стоки до обектите си.

„Редица икономисти предупредиха, че всяко прилагане на непазарни подходи (таван на цени и други) би влошило конкуренцията, а това би довело до допълнително повишение на цените. Самите търговци имат съвпадащ интерес с този на гражданите и на правителството да не се допуска ръст на цените“, твърдят от Сдружението за модерна търговия.

Според тях се настройвало обществото към цял един сектор, а това не било „отговорно“. Атаката била осъществявана „във време на предстоящи съдбоносни решения за страната ни като членството на България в еврозоната, при които е особено важно партньорството между бизнеса и институциите и търсене на работещи решения, а не внасяне на допълнителни разделения, базирани на популистки тези“.

Те изтъкват, че били големи данъкоплатци. Добавената стойност в сектора била 1,6 млрд.лева.

„Внушението, направено в различни медийни изяви, че сектор „търговия“ не създава добавена стойност в икономиката, издава дълбоко неразбиране на базови икономически процеси“, се подчертава становището.

В сектора са концентрирани чуждестранни инвестиции на стойност 789 млн. евро или 2.8% от всички чужди капитали в страната до 2021 г. и се осигурява работа на над 80 000 души в цялата страна, допълват от големите вериги.

Големите търговски компании апелират също „да не се неглижират дългогодишни пропуски в управлението на целия агросектор (вкл. разпределение на субсидии), довели до недостатъчно местно производство, и така лековато да се посочва един удобен виновник – търговските вериги“.

Ако има конкретни съмнения по отношение дейността на отделни бизнес оператори в страната, нека това бъде установено от съответните държавни контролни органи и да бъде оповестено. Но „обезличаването и дамгосването на търговията на дребно с храни не е партньорско отношение“, категорични са членовете на Сдружението за модерна търговия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: История с щастлив край: Нямах мама и татко, живеех с баба, а приятелите ме избягваха, защото бях беден
Next: Таксиметров шофьор от Перник помогна на закъсала жена, тя потъна от срам

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.