Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите вериги с декларация – ето защо няма да намалят цените на храните
  • Новини

Големите вериги с декларация – ето защо няма да намалят цените на храните

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
verrraisgiasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Големите вериги не смятат да намалят цените на основните стоки и услуги, става ясно от тяхна декларация, която бе разпространена до медиите.

От Сдружението за модерна търговия, в което влизат 13 водещи ритейлъри в България – „Билла България“, „Фантастико груп“, „Дайхман търговия с обувки“, „ДМ България“, „Доверие – Брико“ („Мосю Бриколаж“), „ИКЕА – България“, „Кауфланд България“ , „Лидл България“, „Максима България“ („Т MARKET“), „ПЕПКО България“, „ПроМаркет“ , „Хиполенд“ и SOpharmacy, се противопоставят на идеята на държавата да ги контролира и обясняват, че нямало как да намалят цените.

Според търговците съществени имало съществени фактори в ценообразуване, довели до настоящите високи цени и инфлация – глобален недостиг на суровини, по-дълги транспортни пътища за българския пазар в сравнение с Централна и Западна Европа, последици в световен мащаб от военния конфликт.

Последното потвърждава, че 2/3 от продуктите по щандовете са внос, а колкото и да се хвалят, че подпомагат българската продукция, хипермаркетите почти не допускат родни стоки до обектите си.

„Редица икономисти предупредиха, че всяко прилагане на непазарни подходи (таван на цени и други) би влошило конкуренцията, а това би довело до допълнително повишение на цените. Самите търговци имат съвпадащ интерес с този на гражданите и на правителството да не се допуска ръст на цените“, твърдят от Сдружението за модерна търговия.

Според тях се настройвало обществото към цял един сектор, а това не било „отговорно“. Атаката била осъществявана „във време на предстоящи съдбоносни решения за страната ни като членството на България в еврозоната, при които е особено важно партньорството между бизнеса и институциите и търсене на работещи решения, а не внасяне на допълнителни разделения, базирани на популистки тези“.

Те изтъкват, че били големи данъкоплатци. Добавената стойност в сектора била 1,6 млрд.лева.

„Внушението, направено в различни медийни изяви, че сектор „търговия“ не създава добавена стойност в икономиката, издава дълбоко неразбиране на базови икономически процеси“, се подчертава становището.

В сектора са концентрирани чуждестранни инвестиции на стойност 789 млн. евро или 2.8% от всички чужди капитали в страната до 2021 г. и се осигурява работа на над 80 000 души в цялата страна, допълват от големите вериги.

Големите търговски компании апелират също „да не се неглижират дългогодишни пропуски в управлението на целия агросектор (вкл. разпределение на субсидии), довели до недостатъчно местно производство, и така лековато да се посочва един удобен виновник – търговските вериги“.

Ако има конкретни съмнения по отношение дейността на отделни бизнес оператори в страната, нека това бъде установено от съответните държавни контролни органи и да бъде оповестено. Но „обезличаването и дамгосването на търговията на дребно с храни не е партньорско отношение“, категорични са членовете на Сдружението за модерна търговия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: История с щастлив край: Нямах мама и татко, живеех с баба, а приятелите ме избягваха, защото бях беден
Next: Таксиметров шофьор от Перник помогна на закъсала жена, тя потъна от срам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.