Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямата тайна на Странджа: Тук се крие нещо невиждано до този момент
  • Новини

Голямата тайна на Странджа: Тук се крие нещо невиждано до този момент

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
mussuuskqkraiskskso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бастет е погребана на нашите земи

Мистичната гробница на Бастет се намира в Странджа

Учени смятат, че в подножието на Странджа се намира гробницата на египетската богиня Бастет.

Те твърдят, че светилището е портал към друго измерение в Космоса.

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище,

има египетска пирамида, в нея е погребана богиня с глава на котка, смятат изследователи и археолози.

Гробницата е построена

през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие.

Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна.

На самия капак на саркофага на Бастет

е изписана на непозната до днес писменост историята на човечеството 2000 години напред и 2000 години назад. Както и огромни знания за земята и космоса.

Интересът и манията за несметните богатства на египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи.

Документът попаднал

при Людмила Живкова. Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“на Кръстю Мутафчиев.

Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел „Културно наследство“ е включен в изследователския екип в Малко Търново.

Той удостверява, че не са могли да разчетат древното писание и за това са потърсили помощ от пророчицата Ванга.

„Това не е карта на съкровище,

там е зарит саркофаг, който обяснява произхода на човечеството, но още не му е дошло времето да го намерим, то не е лъжица нито за моята, нито за Вашата уста.

Защото това място е свещено, намира се в близост до Малко Търново.

Има гробница на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси.

Носели маски на лицата си,

били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв“, казала тогава Ванга.

След което Людмила Живкова сформирала експедиция и през пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново екип, който започва разкопки.

Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма.

В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури.

Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас.

И докато образите не изчезнали, те не могли да мръднат, а веднага след това хукнали обратно към града.

Когато се върнали при Ванга

и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас.

Местни жители твърдят, че и те усещат някакво енергийно излъчване.

Изледователите попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък.

В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени.

За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка,

на около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове.

Върху скалите на връх Градище

пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.

Дълго време районът е бил отцепен от военните, внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките.

Обектът отдавна не се охранява от военните. Но достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница.

Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида.

От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време.

Находките подсказват,

че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.

Според една от версиите извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята.

Пришълците дошли от съзвездието Цефей.

Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа,

като пренесли тялото й с кораб по море от Египет.

В българските земи космическите заселници сложили

началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет.

Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друго измерение.

Още по-смела е версията му,

че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите.

Но водещите ни археолози и историци твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й.

Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират.

Екипът на Живкова

обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Какво има под Странджа остава загадка.

Библейски Кивот,

египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище.

Само мащабно археологическо проучване може да осветли мистичните легенди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В тази част на Родопите се крият едни от най-големите тайни на България
Next: Мистериозен извор крие зловещи тайни, той е истинска загадка за хората

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.