Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма
  • Новини

Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
asdsdfkvkdfvkbfdkbgfb.png

Пиксабей

Всевъзможни оферти за бонуси за работа се изсипват в обявите за работа.

Каква е работата и дали няма уловки трудно може да се прецени, но факт е, че са хиляди офертите, а гладът за кадърни кадри е огромен.

1000 лева welcome бонус. Това е най-новия хит сред работодателите за привличане на качествени служители. В битката за кадри стабилните компании предлагат всевъзможни глезотии, за да привличат кваливицирани и отговорни служители.

Т.нар. welcome бонус варира между 500 и 1000 лева. Обикновено обаче той се дава целево – за релокация, тоест на хора, които ще сменят адреса си заради новия работодател. Още по-иновативно стои офертата за търговски представител в най-голямата платформа за търсене на работа. Там обещаната заплата е в доста широки граници – между 2000 и 3500 лева бруто, но за „добре дошъл“ на новия служител се полагат между 10 и 20 процента от брутната годишна заплата.

Дори да вземем долната граница от 2000 лева, годишно се получава 24 000 лева и така бонусът възлиза на минимум 2400 лева, което е повече от една месечна заплата, пише „Марица”.

Компанията обаче твърде аморфно е описала предмета си на дейност и кандидатите трудно могат да се ориентират в какво точно ще се състои работата им.

Организираният транспорт, ваучерите за храна, работното облекло, изхранването във ведомствения стол отдавна не са новина на пазара на труда. Някои шефове дават допълнителен платен отпуск, други привличат с карти за спорт и допълнително здравно осигуряване. А трети обещават гарантирани два парични бонуса – за Великден и за Коледа.

В голям завод край Пловдив например, специализиран в производство на части за автомобилостроенето, той е фиксиран на 270 лева и се обявява изрично още при наемането на хора.

При месец без отсъствия по здравословни или други причини пък върху възнаграждението се добавят до 255 лева бруто. Така служителите са финансово стимулирани да не се „покриват“.

Верига бензиностанции пък предлага заплата за обслужващ персонал между 1700 и 2000 лева бруто, но пък благодарение на колективен трудов договор бонусите са половин дузина.

За Коледа се дават допълнително 60% от работната заплата, за Великден – 50%, половин работна заплата се полага и за Деня на нефтохимика 2 септември. 500 лева пък е „подаръкът от шефа“ за новородено дете на служител. Не се изисква никакво специално образование или умения, но смените са 12-часови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици алармират: Зимата се завръща със сняг и виелици, градусите падат до
Next: По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.