Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма
  • Новини

Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
asdsdfkvkdfvkbfdkbgfb.png

Пиксабей

Всевъзможни оферти за бонуси за работа се изсипват в обявите за работа.

Каква е работата и дали няма уловки трудно може да се прецени, но факт е, че са хиляди офертите, а гладът за кадърни кадри е огромен.

1000 лева welcome бонус. Това е най-новия хит сред работодателите за привличане на качествени служители. В битката за кадри стабилните компании предлагат всевъзможни глезотии, за да привличат кваливицирани и отговорни служители.

Т.нар. welcome бонус варира между 500 и 1000 лева. Обикновено обаче той се дава целево – за релокация, тоест на хора, които ще сменят адреса си заради новия работодател. Още по-иновативно стои офертата за търговски представител в най-голямата платформа за търсене на работа. Там обещаната заплата е в доста широки граници – между 2000 и 3500 лева бруто, но за „добре дошъл“ на новия служител се полагат между 10 и 20 процента от брутната годишна заплата.

Дори да вземем долната граница от 2000 лева, годишно се получава 24 000 лева и така бонусът възлиза на минимум 2400 лева, което е повече от една месечна заплата, пише „Марица”.

Компанията обаче твърде аморфно е описала предмета си на дейност и кандидатите трудно могат да се ориентират в какво точно ще се състои работата им.

Организираният транспорт, ваучерите за храна, работното облекло, изхранването във ведомствения стол отдавна не са новина на пазара на труда. Някои шефове дават допълнителен платен отпуск, други привличат с карти за спорт и допълнително здравно осигуряване. А трети обещават гарантирани два парични бонуса – за Великден и за Коледа.

В голям завод край Пловдив например, специализиран в производство на части за автомобилостроенето, той е фиксиран на 270 лева и се обявява изрично още при наемането на хора.

При месец без отсъствия по здравословни или други причини пък върху възнаграждението се добавят до 255 лева бруто. Така служителите са финансово стимулирани да не се „покриват“.

Верига бензиностанции пък предлага заплата за обслужващ персонал между 1700 и 2000 лева бруто, но пък благодарение на колективен трудов договор бонусите са половин дузина.

За Коледа се дават допълнително 60% от работната заплата, за Великден – 50%, половин работна заплата се полага и за Деня на нефтохимика 2 септември. 500 лева пък е „подаръкът от шефа“ за новородено дете на служител. Не се изисква никакво специално образование или умения, но смените са 12-часови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици алармират: Зимата се завръща със сняг и виелици, градусите падат до
Next: По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.