Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия в Провадийско, момиче загина навръх рождения си ден
  • Новини

Голяма трагедия в Провадийско, момиче загина навръх рождения си ден

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
satasktasitiaskrasor.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Млада жена изгуби живота си в тежка катастрофа часове след като отбелязала 22-рата си годишнина на парти с приятели, научи . Трагедията се е случила около 5:30 часа сутринта в провадийското село Бозвелийско.

От полицията във Варна потвърдиха за тежката катастрофа. От съобщиха за медията ни, че лек автомобил „Опел“, шофиран от 18-годишен младеж, се е блъснал в стълб.

В автомобила освен водачът са се возили две момичета – на 18 и на 22 години. Първото е откарано в болница във Варна с контузия на бял дроб и опасност за живота. Второто, за жалост, е загинало на място.

 

Шофьорът е с фрактура на лакът и гръден прешлен.

Към момента от полицията не разполагат с данни дали той е седнал зад волана след употреба на алкохол или наркотици. В болницата му е взета кръвна проба, но резултатите от нея ще са готови най-рано в понеделник.

В групата „Виждам те КАТ – Варна“ беше публикувана снимка на размазания автомобил, който свидетелства за ужаса, случил се на входа на селото. Според коментарите под публикацията, пътният участък в селото е прав и без неравности. В някои от коментарите са отбелязва и това, че стрелката на километража била „замръзнала“ на 160 км/ч.

 

Наш репортер се свърза с хора от селото, които са познавали загиналото момиче. Те разкриха, че то е загинало часове след като е отбелязало 22-я си рожден ден.

„Баща й й се обадил вечерта по някое време и й казал да се прибира вече. Тя обаче решила да остане.

 

Не ги знам къде точно са празнували, но май е било извън селото. После като са се прибирали са влезели с много висока скорост в селото. За това момче – шофьора, се знае, че често кара много бързо, а също така – пие и кара.“, разказа пред човек от Бозвелийско.

По думите му, предния ден, 18-годишният шофьор дрифтил в селото.

 

Според нашия източник, във фаталната вечер всички в автомобила са били пияни. Той добави, че сблъсъкът в стълба бил толкова силен, че 22-годишната жертва излетяла при през предния прозорец и е прелетяла в двора на една от къщите.

Орлин ФИЛИПОВСКИ,

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Антоaнета Добрева – Нети: Дълги години говорите за физическото състояние на съпруга ми Дони, време е да Ви кажа истината
Next: Давай на душата си каквото иска, защото ще дойде време, когато тя нищо няма да иска, споделя 105-годишната баба Калина

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.