Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия в Провадийско, момиче загина навръх рождения си ден
  • Новини

Голяма трагедия в Провадийско, момиче загина навръх рождения си ден

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
satasktasitiaskrasor.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Млада жена изгуби живота си в тежка катастрофа часове след като отбелязала 22-рата си годишнина на парти с приятели, научи . Трагедията се е случила около 5:30 часа сутринта в провадийското село Бозвелийско.

От полицията във Варна потвърдиха за тежката катастрофа. От съобщиха за медията ни, че лек автомобил „Опел“, шофиран от 18-годишен младеж, се е блъснал в стълб.

В автомобила освен водачът са се возили две момичета – на 18 и на 22 години. Първото е откарано в болница във Варна с контузия на бял дроб и опасност за живота. Второто, за жалост, е загинало на място.

 

Шофьорът е с фрактура на лакът и гръден прешлен.

Към момента от полицията не разполагат с данни дали той е седнал зад волана след употреба на алкохол или наркотици. В болницата му е взета кръвна проба, но резултатите от нея ще са готови най-рано в понеделник.

В групата „Виждам те КАТ – Варна“ беше публикувана снимка на размазания автомобил, който свидетелства за ужаса, случил се на входа на селото. Според коментарите под публикацията, пътният участък в селото е прав и без неравности. В някои от коментарите са отбелязва и това, че стрелката на километража била „замръзнала“ на 160 км/ч.

 

Наш репортер се свърза с хора от селото, които са познавали загиналото момиче. Те разкриха, че то е загинало часове след като е отбелязало 22-я си рожден ден.

„Баща й й се обадил вечерта по някое време и й казал да се прибира вече. Тя обаче решила да остане.

 

Не ги знам къде точно са празнували, но май е било извън селото. После като са се прибирали са влезели с много висока скорост в селото. За това момче – шофьора, се знае, че често кара много бързо, а също така – пие и кара.“, разказа пред човек от Бозвелийско.

По думите му, предния ден, 18-годишният шофьор дрифтил в селото.

 

Според нашия източник, във фаталната вечер всички в автомобила са били пияни. Той добави, че сблъсъкът в стълба бил толкова силен, че 22-годишната жертва излетяла при през предния прозорец и е прелетяла в двора на една от къщите.

Орлин ФИЛИПОВСКИ,

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Антоaнета Добрева – Нети: Дълги години говорите за физическото състояние на съпруга ми Дони, време е да Ви кажа истината
Next: Давай на душата си каквото иска, защото ще дойде време, когато тя нищо няма да иска, споделя 105-годишната баба Калина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.