Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия! Дърво падна върху кола и уби 14-годишно момче
  • Новини

Голяма трагедия! Дърво падна върху кола и уби 14-годишно момче

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
drasvasodkasdoasdk.png

Булфото, архив

Огромна трагедия заради лошото време.

Дете загина в съседна Румъния малко, след като отпразнувало рождения си ден на ски ваканция с родителите си.

Дървото, натежало от сняг, се стоварило върху колата на щастливото семейство в движение.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трагедията се е разиграла в Караш-Северин, съобщават медиите в страната.

Те се връщали от Семенник Тимишоара.

Екипът на Бърза помощ прави всичко възможно, но напразно.

Свидетелите веднага подали сигнал на тел. 112, а на мястото на инцидента пристигнали както лекарите от Бърза помощ, така и пожарникарите. Лекарите вече не можаха да спасят детето.

Тийнейджърът е намерен с кардиореспираторен арест, но в болницата е обявен за мъртъв.

Родителите му са получили паническа атака и са откарани в болница. Западната част на страната е засегната от силни ветрове, които причиниха падането на няколко дървета.

В Тимиш например друго дърво падна върху кола, но в този случай нямаше жертви. В същия окръг шофьор се удари в паднало на пътя дърво, но и в този случай инцидентът не доведе до жертви.

Лошото време в Румъния блокира много пътища в района на окръзите Сибиу и Алба. Хиляди хора са без ток, след като снежна буря нанесе щети на десетки трафопостове, съобщи БТА.

Заради виелицата проблеми има и в окръг Долж, Тимиш и Арад. Метеоролозите предупреждават, че предстои най-студеният период за тази зима.

“От неделя през нощта до понеделник ще регистрираме най-ниските стойности: минус 15 градуса в падините в източна Трансилвания до минус 10 в по-ниските райони на вътрешнокарпатските региони“, съобщи за Диджи24 Елена Матееску, изпълнителен директор на Националната метеороголична администрация.

В туристическата зона на езерото Бъля снежната покривка надхвърли два метра. Там е обявено максималното ниво на предупреждение за риск от лавини – пет.

Две големи лавини паднаха през изминалата нощ в планината Фъгъраш. Най-сериозно е пострадала хижа Капра. Повредени са и много автомобили.

Оранжев код за опасно време е в сила за планинските и крайбрежните райони. Очаква се на местата с надморска височина над 1800 метра скоростта на вятъра да надхвърли 100 км/ч. Видимостта ще е намалена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сибирски студ: Жълт код в половин България за сняг и виелици, ето къде е най-страшно
Next: Закъсал български тираджия в Сърбия: Никъде не съм усещал такава подкрепа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.