Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сибирски студ: Жълт код в половин България за сняг и виелици, ето къде е най-страшно
  • Новини

Сибирски студ: Жълт код в половин България за сняг и виелици, ето къде е най-страшно

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
shjalgaksdoas.png

През нощта ще има значителни снеговалежи в Северна България и планинските райони, предупреждават синоптиците от НИМХ.

В неделя силен сняг ще вали и в Предбалкана и източните райони. Ще се образува снежна покривка. В Добруджа и Лудогорието, както и по планинските проходи остават условията за виелици и навявания.

Припомняме ви, че за днес жълт код е обявен в почти цялата страна за снеговалежи, виелици и навявания, а в крайните западни, южни и източни райони, кодът е само за силен вятър.

В неделя също ще има жълт код за много райони на България.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Атмосферното налягане ще се повишава и ще бъде значително по-високо от средното за месеца.

Температурите ще се понижават и в по-голямата част от страната ще са с обратен денонощен ход, а към 14 часа преобладаващите ще бъдат между минус 4° и 1°.

Над Черноморието ще е облачно, дъждът навсякъде ще премине в сняг. Ще е ветровито, със силен североизточен вятър. Максимални температури: минус 1° – 3°. Температурата на морската вода е 7°-8°. Вълнението на морето ще бъде 4-5 бала.

Над планините ще е облачно и мъгливо. На много места ще има валежи от сняг, значителни в Централна Стара планина, Странджа и на места в Рило-Родопска област. Ще духа силен, по билата временно бурен вятър от север-североизток и по планинските проходи ще има навявания. Максимална температура на височина 1200 метра около минус 8°, на 2000 метра – около минус 13°.

В понеделник в Източна България ще остане доста ветровито, облачно, до около обяд все още с валежи от сняг. В западните райони валежите още сутринта ще спрат, вятърът ще отслабне, а по-късно през деня и облачността ще се разкъсва.

Застудяването ще продължи, минималните температури ще са между минус 10° и минус 5°, а максималните – между минус 5° и 0°. Във вторник над Западна и Централна България облачността ще намалява, временно и до предимно слънчево. Минималните температури ще се понижат още, на места във високите полета до минус 14° – минус 15°, а дневните ще останат почти без промяна.

В източните райони ще остане ветровито и предимно облачно, но почти без валежи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Молитва, която надвива смъртта и болестите
Next: Голяма трагедия! Дърво падна върху кола и уби 14-годишно момче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.