Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия около инцидента с Динко: Негов приятел почина внезапно пред болницата
  • Новини

Голяма трагедия около инцидента с Динко: Негов приятел почина внезапно пред болницата

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
dinknoqirqlteta.jpg

Нова информация за инцидента с Динко Вълев.

Макари тежко пострадал, Динко Вълев е жив. За жалост негов приятел обаче е починал в деня на инцидента, при който пострада ловецът на имигранти, пише Блиц.

Уважаваният във Варна и крупен играч в бизнеса с метали Георги Колев – Жоро Метала, е издъхнал пред болница „Св. Анна“ във Варна, където е бил откаран пострадалият Динко, предава Блиц.

Динко изказа съболезнования в профила си в Инстаграм.

Не изпускай тези оферти:

„Ще ми липсваш, приятелю. Почивай в мир. Благодаря за всичко, което си направил за мен. Ти ще останеш до живот в сърцето ми. Знам че ще се видим на по-добро място“, пише Динко.

„Жоро ми се обади във връзка с този инцидент. Каза ми, че Динко е пострадал и ме помоли да отида до болницата. Видяхме се там, разбрах, че Динко е пострадал сериозно“, разказва за пред БЛИЦ Веселин Николаев от „Частни Линейки Варна“.

По думите му, Георги Колев му се обадил понеже са приятели и, защото вероятно щяло да се наложи Вълев да бъде транспортиран в друго лечебно заведение, където да му бъде направена операция.

Стояхме и си говорихме. Съпругата на Жоро също беше там, но по едно време отиде до някъде. Изведнъж, както си стояхме пред Шокова зала, Жоро ме дръпна за фланелка, подпря се на рамото ми и каза: „Лошо ми е“. Помислих, че се шегува, защото е в негов стил… Но той се свлече на земята и лицето му запозна да посинява“, разказа Николаев за драматичната ситуация.

На помощ се притекли двама лекари, които се опитали да реанимират Георги на място. Вкарали го в Шокова зала, където реанимационните мероприятия продължили.

„Лекарите направиха абсолютно всички възможно да го спасят. Даже повече от това. Видях го с очите си. Но за жалост нямаше как… “, обяснява Веселин.

И добавя, че причината за смъртта е масивен инфаркт, причинен от тромб.

Изпращането на Георги Колев в последния му път е утре, на празника на Съединението. Близки и приятели ще се простят с Георги Колев в 11:30 часа в катедралния храм „Свето Успение Богородично“.

Поднасяме съболезнования на близките и приятелите на Георги Колев!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сушата разкрива изгубени съкровища, всички са в захлас
Next: Страшно е! Динко е със счупен таз. Ще го оперират

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.