Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия сполетя Емилия Маринова и дечицата й. Огънят е лумнал мигновено, изгоря и съседен имот
  • Новини

Голяма трагедия сполетя Емилия Маринова и дечицата й. Огънят е лумнал мигновено, изгоря и съседен имот

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
gagiaguaunuan.jpg

Домът на безработна жена с две деца е напълно унищожен след пожар. Инцидентът е станал в петък около обяд, когато в къщата нямало никого, разказа пред БТА кметът на населеното място Мехмед Мехмедов. Близките на пострадалата Емилия Маринова са започнали кампания за подпомагане на семейството.

Кметът допълни, че при пожара, освен къщата на Емилия, е изгорял и навес на съседния имот. Огънят се разраствал много бързо, поради вятър в злополучния ден. Благодарение на намесата на пожарникарите и на хора от селото от огъня е спасена къщата на съседите. Вероятната причина за инцидента е запушен комин в печка за отопление на твърдо гориво.

Селото е малко, с около 160 жители. Част от тях вече са се организирали и помагат с дрехи, храни и вещи от първа необходимост. Емилия и двете й деца – момчета на 17 и 14 години, ученици в Омуртаг, след пожара са настанени в дома на сестра й Юлия Чавдарова.

Чавдарова призова в навечерието на светлите и за мюсюлманите, и за християните празници, хората да отворят сърцата си и да бъдат съпричастни към страданието на семейството. Емилия отглежда двете си деца сама. Няма постоянна работа, временно е ангажирана на полето при обработването на малинови насаждения в близкото село Плъстина, където е била и по време на инцидента.

„В опожарената къща е невъзможно да се влезе. Намерили сме подходяща за тях в село Долно Новково, наследници я продават за 15 000 лв. Сега имаме нужда от дарения в пари, за да имат покрив. За нов строеж при тези цени на строителните материали не може да се мисли“, коментира Юлия Чавдарова.

Кметът на Горно Новково каза още, че подкрепа ще се търси от ръководството на Община Омуртаг, от представители на бизнеса, както и от земляци, които в момента живеят и работят в чужбина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Page not found – Новини България
Next: Панделиева отиде с кола до Одрин и на турската магистрала видя какви ги вършат БГ шофьорите

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.