Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас
  • Новини

Готвят бойкот на високите цени в магазините у нас

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
basbasodiaskdaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Купувачи декларират готовност да се включат в потребителски бойкот, пише БНР.

„Българинът, когато е изправен до стената, тогава сме най-сплотени. Явно още не е дошло това време – да сме до стената.“

„Идва ми не знам какво да ги направя. В България вече затънахме като нация.“

„Аз също правя бойкот, в известна степен обаче. Например ето това няма да го купя, защото само допреди два месеца цената беше наполовина.“

„Трябва да се вдигнат масово хората, индивидуално не става.“

Много от хората, които не вярват в силата на обществото и ефекта от бойкота,се върнаха към неотдавнашната практика да запалят колата и да отскочат до най-близката община в РСМ – Делчево, за да синапазаруват храна с по-истински вкус. 90 процента отстоките там, и то в големите им магазини, са от техни производители. Въпреки че и там цените се повишиха, не могат да стигнат тези в България.

Все по-отчетлива е тенденцията благоевградчани да пазаруват от т.нар. фермерски магазини. Освен чедават парите на производителя, знаят какво е и качеството. Два пъти в седмицата се радват и на промоции. И няма как да ги излъжат, защото в квартала всеки помни цената.

„По-качествен е продуктът и цените са по-добри, отколкото в големите вериги магазини.“

 

„Хората се ориентират към чистото, българското и така трябва да бъде. Трябва да уважаваме нашите производители. Като потребител избягвам да пазарувам в големите магазини, защото там е малко и психологически всичко направено. Влезеш – едно на промоция, но аз го виждам без промоцията: реалната цена му е това.“

„Защото е прясно млякото, затова. Заради качеството, а там е с химия. Малките магазини, за да може големите да ги фалираме, да ги махнем. Или ако има голям, да е български, с български стоки.“

Преди дни Съюзът на потребителите в Гърция посъветва да се ограничи купуването на млечни продукти. Тези продукти са с 50-80% по-скъпи спрямо миналата година.

 

„Цените са почти бутикови. Да си купиш литър мляко или килограм сирене в Гърция вече е голям лукс“, отбеляза кореспондентът на БНР в Гърция Катя Пеева.

Тя уточни, че е бил публикуван черен списък с вериги за хранителни продукти, а само една от тези вериги е била глобена с 319 000 евро. Има регистрирани разлики включително между цените на щандовете и тези на касата.

Не може да е популизъм, когато цената на една стока за една седмица се увеличава два пъти, коментира журналистът.

А как е извън нашите граници – в Гърция и Франция?

Във Франция тепърва ще се реализира предлаган потенциален таван на цените за 50 стоки от първа необходимост.

Инфлацията е тласнала цените на храните главозамайващо нагоре, което нажежава допълнително напрегнатата социална обстановка. Французите очакват „червения март – нови, кървави цени от следващия месец“, посочи кореспондентът на БНР в Париж Юлия Талева.

 

„Ценовият шок вече удря френските домакинства въпреки всички усилия. Потреблението на хранителни стоки много е намаляло, а това променя и потребителските навици. Изчислява се, че на едно четиричленно семейство с две деца не достигат около 476 евро, за да се изхранва пълноценно и да живее добре. Ситуацията е много взриоопасна.“

Според френските управляващи обаче няма опасност от нов драстичен скок. Предстоят срещи с търговци в опит да се смекчи ударът на инфлацията.

За 7 март е насрочена нова национална стачка, а синдикалните лидери призовават за пълно блокиране на държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-зловещото село с призраци в България: Село Шишенци във Видинско
Next: Нидал Алгафари: Писна ми, ще Ви разкажа истината за задкулисието в Ергенът 2

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.