Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Граничен полицай простреля колега при гонка на джигит
  • Новини

Граничен полицай простреля колега при гонка на джигит

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
gonakkgaranich.jpg

Шофьор със софийска регистрация побърка граничните полицаи на КПП „Пода“. При преследване на пункта той помита два служебни автомобила. За да бъде спрян, граничарите стрелят по него, но не го улучват. Куршумът отива в тялото на колега.

„Полицейските гонки за щяло и нещяло трябва да спрат. Иначе ще има още убити полицаи, като при случая с автобуса с мигранти в Бургас“, предупреди пред Lupa.bg експертът по сигурността Иво Атанасов.

„Гонки трябва да има само при тежки криминални престъпления като убийства, обири или терористични актове. Вместо да се заплашва живота и здравето на невинни хора и да се нанасят материални щети заради преследванията, е необходимо да бъдат взети данните на автомобила, тъй като това нарушение има административен характер.

След установяването на собственика на такъв автомобил се свалят номерата му и се връчва глоба“, обясни експертът по сигурността Иво Атанасов.

Не изпускай тези оферти:

Той припомни и случая, при който грузински каналджия предизвика серия от катастрофи по пътя Созопол-Бургас. Той е карал близо 10 километра в насрещното движение, за да избяга от служители на „Гранична полиция”.

Около 13.02 ч. на 14 август по пътя Созопол – Бургас, в района на “Ченгене скеле” възниква инцидент с автомобил “Ауди А 6” със софийска регистрация. За да избегне проверка, шофьорът обръща посоката си на движение и започна да се движи насрещно на автомобилите, пътуващи в посока Бургас.

“Ауди”-то успява да блъсне странично четири коли, като в района на “Ченгене скеле” допуска челен сблъсък с “Нисан кубистър” с бургаска регистрация, чийто водач е откаран в УМБАЛ „Бургас“.

Водачът на “Ауди”-то и неговите спътници, превозвани, както в купето, така и в багажника, са избягали в гориста местност, като по-късно са заловени от 4 екипа от граничен полицейски участък – Бургас и сектор “Специализирани тактически действия” в Бургас.

Установено е, че грузинецът и превозваните от него 12 мъже са преминали нелегално границата на България и са от сирийски произход. Задържани са в ГПУ Бургас.

Десет дни след този случай при подобна гонка загинаха Атанас Градев и Йордан Илиев в Бургас. Според Иво Атанасов автобусът с 48 бежанци не е трябвало да бъде преследван, а проследен. Само така ще може да се разкрие каналът за трафик на бежанци.

„Гранична полиция трябваше да прояви оперативност, да приложи СРС-та при неотложност за проследяване и заснемане, каквито права има, и от които да се види на кого бежанците ще платят и къде ще бъдат настанени. По този начин щеше да се разкрие цялата каналджийска мрежа и да се разбере кои са замесените полицаи. Вместо това се започна гонка, която завърши със смъртта на двама униформени“, припомни Атанасов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИТН са много под чертата от 4%
Next: Само такова чудо не бяхме виждали в родното море

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.