Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само такова чудо не бяхме виждали в родното море
  • Новини

Само такова чудо не бяхме виждали в родното море

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
trababnasnast.jpg

Необичаен плавателен съд акостира на пристанището на курортното градче Китен и веднага привлече вниманието на летовниците.

 

Нестандартният плавателен съд е дело на местен майстор, който преустроил прочутото от времето на соца – ГДР-ско Трабантче в плаваща амфибия-катамаран (катамаранът е двукорпусен плавателен съд от най-стабилен вид).

 

Не изпускай тези оферти:

Зевзеци се шегуваха, че това чудо на техниката няма начин да потъне, тъй като трабантите бяха единствените коли, направени от пресован картон.

 

П рез нощта в повечето райони валежите ще спрат и облачността ще се разкъса, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане слабо ще се повиши, но ще се задържи по-ниско от средното за месеца.

Утре над страната ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, по-значителни над източните и планинските райони, но само на отделни места ще превали краткотраен дъжд.

Североизточният вятър ще отслабне, в западните райони и ще стихне. Максималните температури ще бъдат между 29°С и 34°С, в София – около 29°С.  

Над Черноморието

Над Черноморието постепенно през деня облачността ще намалее и ще се установи предимно слънчево време. Ще продължи да духа североизточен вятър, но вече слаб. Максимални температури: 29°С – 30°С. Температурата на морската вода е 26°С. Вълнението на морето ще е 2 бала.

Над планините

Над планините ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността и на места ще превали краткотрайно. Ще духа слаб до умерен, север-североизточен вятър. Максимална температура на височина 1200 метра – около 24°С, на 2000 метра – около 16°С.

В неделя

В неделя ще преобладава слънчево време. Изолирани краткотрайни превалявания са възможни главно в планините на Югозападна България. Вятърът ще е за кратко с южна компонента, предимно слаб.

Температурите бавно ще продължат да се повишават и максималните в по-голямата част от страната ще са между 30°С и 35°С. 

В понеделник

В понеделник отново ще има условия за следобедни краткотрайни валежи и гръмотевици на места, главно в планинските райони в западната половина от страната. Повишава се и вероятността за локални значителни количества там.

В Дунавската равнина вятърът ще се ориентира от северозапад, ще е слаб, а температурите ще са все още без особена промяна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Граничен полицай простреля колега при гонка на джигит
Next: България потъна в сълзи! Отиде си прочута българска актриса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.