Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега, МВР е на крак: Брутално убийство на голям бизнесмен
  • Новини

Гръмна сега, МВР е на крак: Брутално убийство на голям бизнесмен

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
kszmsamsmtast.jpg

Снимка: Петел, архив

Мъж бе застрелян с пушка в Първомай след спор за неуредени сметки. Криминалният инцидент е станал в кв. „Любеново“, разбра Plovdiv24.bg, позовавайки се на свои източници.

Инцидентът е станал преди часове. Убитият е земеделски производител, който обработва земи на извършителя.

От полицията и прокуратурата засега не дават информация.

Не изпускай тези оферти:

Според 24 часа убиецът е на 84 години. Възрастният мъж, чието име е Благой, извадил оръжието при разправия за неуредени сметки с 51-годишния Димитър, разказаха хора от селото. Преди години той е стрелял и по друг човек.

Още криминални:

48-годишната Снежана Йолджиева, която уби приятеля си с нож в дома си в смолянския квартал „Устово“, е осъдена на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Снежана е убила Огнян Огнянов- Джурата в къщата си, в спалнята на първия етаж с нож, на 12 юни, 2021 г. Тя живеела на семейни начала с 51-годишния мъж.

Джурата е починал на място, а сигналът е подаден лично от нея.

С техническо средства е установено, че жената е била пияна. Двамата редовно употребявали алкохол, и след като се напиели, започвали скандалите между тях, често пъти прерастващи във физическа разправа. В деня на убийството Снежана е имала рожден ден.

Огнян дал на Снежана 50 лева, с които да плати 40 лева дълг, а с останалите 10 лева да си купи подарък. Вечерта Огнян се прибрал пиян от работа. Двамата си сипали водка и почти изпили бутилката. След това станал скандалът, като по думите на Снежана поводът е бил от интимен характер.

Отбранявайки се докопала ножа. Забила го е, но не разбрала, че Огнян е мъртъв. Мислела, че си е легнал да почива. Допила е и неговата чаша и легнала до него и по кръвта часове по-късно разбрала какво се е случило. Установила, че е кръв, видяла, че има прободна рана, опитала се е да прави изкуствено дишане. Обадила се на тел. 112 и съобщила, че в дома й има труп.

Още криминални:

Софийският апелативен съд промени мерките за неотклонение от „домашен арест“ на „задържане под стража“ на трима обвиняеми за държане на 80 килограма марихуана с цел разпространение, съобщиха от прокуратурата.

Определението е окончателно. Наркотикът е заловен на 4 октомври, на паркинг в Перник, в тежкотоварен камион. Открити са 76 пакета с марихуана на стойност около 800 хиляди лева. Трима души са задържани и обвинени.

Съдът в Перник прие, че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемите са извършили престъплението, но определи и за тримата мерки за неотклонение „домашен арест“.

Софийският апелативен съд обаче прие доводите на прокуратурата относно изменение на мерките за неотклонение. Съдът отчете тежестта на извършеното деяние, както и голямото количество на предмета на престъплението, допълват от прокуратурата. Разследването по досъдебното производство продължава под ръководството на Окръжна прокуратура – Перник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов официално поиска президентска република
Next: Какво се случва в момента, мощен трясък отекна на булевард Васил Левски, бил е пиян

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.