„Като гледам какво се случва в българския парламент, някак си от само себе си реших да поема вината за всичко това”, заяви лидерът на „Има такъв народ” Слави Трифонов във Фейсбук.
„Ами, да, вече така съм свикнал да съм виновен, че някак си отвътре ме напъва чувството да изкрещя: „Аз съм виновен! Заради мен парламентът буксува. Заради мен няма председател на парламента.
Защото разбирам от шоу и всичко, което гледате последните три дни по телевизията е създадено от мен, продуцирано от мен и написано от моите сценаристи. И заради мен председател на парламента е Краси Радков… извинете – Вежди Рашидов”, коментира Трифонов.
„Обаче се оказа, че греша. Шокиран съм, но този път не съм аз. Троянският кон се оказа кобила. С червен косъм. И жълтите павета освен, че са криви, вече са и самотни.
Не изпускай тези оферти:
Изходът е само един – референдум за президентска република. Вие сте суверенът и вие трябва да решите. Това зле скалъпено шоу ли искате да гледате непрекъснато или работещ, отговорен и кадърен политически елит?”, призова Трифонов.
Още политика:
– Г-н Рашидов, какво Ви задължава поста на председател на Народното събрание след тридневни мъки?
– Това, че хората чакат работещ парламент. Това беше единственият компромис, който в името на консенсуса между мнозинството хората пожелаха най-накрай парламентът да работи и да се обединят.
– Жертва ли беше това от ваша страна?
– Ако кажа, че не е жертва, ще ви излъжа. Да, беше жертва. Жертвах част от старините си. Но ги жертвах в името на хората. В крайна сметка хората не могат да чакат някакво решение на една зала, която от първия ден започва да си играе не на политика. Това не можа да го кажа, защото сериозните политици не могат да се държат като деца.
– Имате ли усещане за дълго пребиваване на този пост и дълъг живот на парламента?
– Надявам се, колкото и да е къс, да е работещ.
– А с какво чувство след минути ще седнете вече като реално избран председател на този пост, след като веднъж се оттеглихте, а после се върнахте?
– Ще седна с очакването на хората – този парламент да работи по обясними причини, трябва да се приеме бюджет, да се изплащат пенсиите, да се вземат към 8 милиарда, които ще са нужни на българския народ И, разбира се, да се спре гаврата с народа, защото всички хора очакват и стават по-нервни
А преди това се оттеглих, защото начинът, по който се правеха гласуванията преди това стана параграф 22 – нямаше изход от това положение. И когато колегите помолиха, защото съм най-консенсусен и по-възрастен, че това по-малко би възбудило страстите, в името на българите, на хората, приех за кратко или за дълго да излезем от тази патова ситуация.
– Как виждате бъдещето на това Народно събрание?
– По-скоро искам да видя бъдещето на българския народ и държава. Аз съм част от нея, тук ще бъде и гробът ми. Много искам да видя една държава, която малко по малко се вдига от кризата. Защото за кризата, която допуснахме, никой не бива да си крие главата в пясъка – кризата е изпусната. Винаги е имало някакви кризи, но държавата ги е потискала. Затова е държавата – да ги потиска, хората да не ги боли.
А ние допуснахме една криза да се забавляваме с личните си страсти и интереси, хората страдат и тази фактура отива върху българския народ. Аз живея сред тези хора, те ме обичат и аз ги обичам и зная какво мислят. Те искат да имат добър живот. Скоро бях в Гърция – и те са в тежка криза, рецесията при тях е голяма, но те са по-спокойни хора, усмихнати. А България не е усмихната, не е усмихната.
– Как ще се сформира правителство при отношенията до този момент?
– Ще се опитам да бъда еднакъв към всички, защото такъв трябва да бъде един председател.
– Защо се извинихте на Корнелия Нинова?
– Това ми тежеше. Некултурно е, бях по-див. Мъжко е да се извиниш, когато една дама е нагрубена.
– Виждате ли варианти за управление в този формат, който застана зад вас?
– Зад мен, освен гербът и българското знаме, вече няма какво да застане в този момент. По-скоро политиците трябва да застанат зад българския народ.
– Чухте ли се с Борисов, той доволен ли е от избора ви?
– Да, говорихме. Зарадва се. Не толкова заради мен, макар че хората се радват за близки, а защото парламентът най-сетне има председател.
– Ще свикнете ли с охраната си, която ще ви съпътства навсякъде?
– Те са симпатични момчета.
(Използвани са въпроси и на журналисти от други медии)