Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева
  • Новини

Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
dveveistostaost.jpg

От соцпериода си имаме и една доста митична и с интересна история, а именно 2-те стотинки от 1981 г., пише Стандарт нюз бг.

В чест на 13 века от създаването на България БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените разменни монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“.

В Монетния двор забравят да сменят матриците на 1 и 2 стотинки и така са изсечени 20 монети от 2 стотинки и 137 монети от 1 стотинка, които днес също се продават за суми над 10 000 лева.

Според нумизмати бумът на търсенето в последните години отваря врати и за нерегламентирана търговия с цел бърза и лесна печалба, която процъфтява онлайн.

Не изпускай тези оферти:

Още една монета става ценна за нумизматите – 2 лева от 1976 г., отсечена по случай 100 години от Априлското въстание, известна още като “Боримечката”, с имената на въстаналите градове, изписани на гурта (външния кант).

Това е монета, която излиза изключително рядко за продан, може би по-рядко от всяка друга българска монета, а предполагаемата ѝ цена също е петцифрена”,, коментират нумизмати.

Още за монети:

Актрисата Ана Мей Уонг е на път да стане първата азиатска американка, която ще бъде изобразена на американска валута, съобщи Би Би Си.

Тя ще се появи от едната страна на монетата от 25 цента като част от усилията за представяне на забележителни жени в американските общности.

Уонг се е доказала като първата китайско-американска филмова звезда в Холивуд и е петата и последна жена, която ще бъде индивидуално изобразена на монетата тази година.

Монетата от 25 цента ще влезе в общо обращение в понеделник.

От едната страна ще бъде президентът Джордж Вашингтон, а от другата – Уонг.

Вентрис Гибсън, директорката на монетния двор на САЩ, нарече Уонг „смел защитник, който се бореше за по-голямо представяне и повече многоизмерни роли за азиатски американски актьори“.

„Тази монета е предназначена да отразява широчината и дълбочината на постиженията на Анна Мей Уонг, която е преодолявала предизвикателствата и препятствията, с които се сблъсквала през живота си“, заяви тя.

Уонг е родена в Лос Анджелис през 1905 г. в семейството на китайски имигранти. Нейното име при раждането е Уонг Лиу Цонг, но по-късно в живота си приема сценичното име Анна Мей Уонг, образувано от съчетаването на нейните английски и фамилни имена.

Тя е избрана за първата си роля на 14 години като статист във филма „Червеният фенер“ и продължава да поема по-малки роли до главната си роля в „Морските такси“ през 1922 г.

Тя се появява в повече от 60 филма през цялата си кариера, включително неми филми и един от първите, направени техникоцветни филми.

Уонг беше и първият азиатски американец, водещ актьор в американско телевизионно шоу, „Галерията на мадам Лиу-Цонг“, в което играеше китайски детектив.

След като се сблъсква с дискриминация в САЩ, тя пътува до Европа, за да работи в английски, френски и немски филми.

Тя получава звезда на Холивудската алея на славата през 1960 г. и умира на следващата година на едва 56 години.

Джема Чан, известна с участието си в „Луди богаташи“, ще изиграе Уонг в предстоящ биографичен филм за живота на звездата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли
Next: Слави Трифонов официално поиска президентска република

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.