Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават къщи на село без пари: Млади семейства вдъхват живот на изоставени имоти
  • Новини

Дават къщи на село без пари: Млади семейства вдъхват живот на изоставени имоти

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sqqisaisirkrkrkkraras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Млади двойки вдъхват живот на изоставени селски къщи край Пловдив.

Близо 50 семейства от страната вече са се преселили в имоти срещу символичен наем от 2 лева.

Евтините жилища са част от Фейсбук инициатива, в която собственици на необитаеми къщи ги предоставят на напълно непознати хора.

Над дузина са къщите, които се предлагат за безвъзмездно стопанисване около Пловдив и в областта.

Повечето са на хора, които заминават в чужбина или се местят в големия град.

За да не пустее и за да има кой да пази и поддържа имота, те са избрали да пуснат в него да живеят непознати хора.

Единственото, което искат от наемателите, е да си плащат сметките за ток и вода. Други пък предлагат селските къщи да се ползват безвъзмездно срещу ремонт, извършен от наемателите и за тяхна сметка.

„Здравейте, много се зарадвах на вашата инициатива, защото заминавам за чужбина за дълго време и чрез вас се надявам да намеря съвестни хора, които да стопанисват имота ми в село Дълбок извор, написа Иван във фейсгрупата „Имот под наем без наем“.

Той отдава бащината си къща, която има 3 стаи и голям коридор, с вътрешна баня и тоалетна. Имотът обаче се нуждаел от ремонт.

В столицата на мавруда пък Брестовица се предлага къща с 3 дка двор. Собственикът я предоставя срещу първоначален ремонт и грижа за имота. Ако си майстор, това е офертата за теб, се казва в обявата.

За желаещите да живеят и да се хранят здравословно пък е предложението на собственик на вилно място с градина.

Имотът има изворна вода, малко водохранилище, възможност за отглеждане на животни, пчели и развиване на биоземеделие.

Стопанинът търси предприемчиво семейство или пенсионер за наемател. Причината да го отдава е, че поради служебни ангажименти рядко го посещава.

Къща с дворно място 3 дка се отдава без наем в село Тюркмен. В градината има 150 плодни дръвчета, има възможност и за отглеждане на животни. Собственикът търси мъжка ръка за поддръжка на имота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщите в това българско село рязко скочиха: Вървят по 600 000 евро
Next: Масово купуват къщи по селата: Какво търсят и колко плащат

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.