Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават къщи на село без пари: Млади семейства вдъхват живот на изоставени имоти
  • Новини

Дават къщи на село без пари: Млади семейства вдъхват живот на изоставени имоти

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sqqisaisirkrkrkkraras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Млади двойки вдъхват живот на изоставени селски къщи край Пловдив.

Близо 50 семейства от страната вече са се преселили в имоти срещу символичен наем от 2 лева.

Евтините жилища са част от Фейсбук инициатива, в която собственици на необитаеми къщи ги предоставят на напълно непознати хора.

Над дузина са къщите, които се предлагат за безвъзмездно стопанисване около Пловдив и в областта.

Повечето са на хора, които заминават в чужбина или се местят в големия град.

За да не пустее и за да има кой да пази и поддържа имота, те са избрали да пуснат в него да живеят непознати хора.

Единственото, което искат от наемателите, е да си плащат сметките за ток и вода. Други пък предлагат селските къщи да се ползват безвъзмездно срещу ремонт, извършен от наемателите и за тяхна сметка.

„Здравейте, много се зарадвах на вашата инициатива, защото заминавам за чужбина за дълго време и чрез вас се надявам да намеря съвестни хора, които да стопанисват имота ми в село Дълбок извор, написа Иван във фейсгрупата „Имот под наем без наем“.

Той отдава бащината си къща, която има 3 стаи и голям коридор, с вътрешна баня и тоалетна. Имотът обаче се нуждаел от ремонт.

В столицата на мавруда пък Брестовица се предлага къща с 3 дка двор. Собственикът я предоставя срещу първоначален ремонт и грижа за имота. Ако си майстор, това е офертата за теб, се казва в обявата.

За желаещите да живеят и да се хранят здравословно пък е предложението на собственик на вилно място с градина.

Имотът има изворна вода, малко водохранилище, възможност за отглеждане на животни, пчели и развиване на биоземеделие.

Стопанинът търси предприемчиво семейство или пенсионер за наемател. Причината да го отдава е, че поради служебни ангажименти рядко го посещава.

Къща с дворно място 3 дка се отдава без наем в село Тюркмен. В градината има 150 плодни дръвчета, има възможност и за отглеждане на животни. Собственикът търси мъжка ръка за поддръжка на имота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщите в това българско село рязко скочиха: Вървят по 600 000 евро
Next: Масово купуват къщи по селата: Какво търсят и колко плащат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.