Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба
  • Новини

Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
erdqwhashhh.jpg

„Човекът с пържолата от 500 лева“, както стана известен Ерджан – Пламен Христов, който плати голяма сума в ресторант на крайбрежната алея във Варна за три стека продължава ваканцията си в България. Семейството се е отдало на забавления, както се вижда от видеата в профила му.

БТВ и Нова тв се надпреварват да излъчват репортажи за него и живота му.

Той е известен във Фейсбук и Тик Ток като Jivei Jivei.

Тази сметка не го е съборила финансово, но вече внимава, хапва далеч по-евтиния октопод.

Главата на семейството не пропуска да сподели всеки момент от ваканцията и не само. Запозна последователите си с новите си придобивки като бус, кола и къща, която е издържана в стил „версачИ“. Навсякъде присъства духа на иконата на италианската мода, по подове, по тавани, мебели, килими.

 

Както отвън, така и отвътре всичко блести в злато и огледала.

Явно бизнесът на Пламен е успешен, печели добре в Нидерландия и не го крие. Почти всяка негова стъпка е качена в профила му – и работа и забавления.

Тази сутрин отново бе медийна звезда след репортажа по БТВ.

 

След като стана известен с клипа за стековете за близо 500 лева, Пламен срещу около два лева за бройка, хапва кюфтета от местната скара. Остава доволен – сочни са, имат и гъбен сос.

„Винаги обичам да ям сред лукс, на всякакви ресторанти съм бил, но такова нещо не съм срещал – за три пържоли“, споделя мъжът.

След видеото от ресторанта Пламен казва, че е станал известен. И това тежи на него и семейството му.

„Всеки иска да се снима с мен, казват ми Пържолата. И малки, и големи деца идват. За десет дни отидохме до „Слънчев бряг“, за да си починем, но не стана. Всеки един говори за това, навсякъде“, уж се оплаква от популярността си Пламен, но от публикациите в мрежата се вижда, че това му харесва, дори насърчава феновете си за повече лайкове.

 

Чуди се защо ресторантьорите искат да го съдят, не е имал лоши намерения.

„Не съм направил нищо на заведението – нещо да счупя или да не съм платил сметки, да съм обиждал.

Просто ми стана интересно – защо трябваше да плащам тази сметка да плащам. Не очаквах такава голяма сума да е. Цяла Европа вече за мен говори, не мога да спя“, казва мъжът.

 

От профила му се вижда, че той се готви за голям празник сватба и търси танцьорки:

„Tribvat mi dve momicheta za posreshtane na gosti na svadba na 29.07 i da sa tanciorki za kratko shou“, пише той.

Малко преди това е споделил кадри от друго тържество, но не е ясно дали става въпрос за сватба или някакъв местен ритуал.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка
Next: Забиха в земята мъжа с пържолите за 500 лева: Купих си мед за 600 лева

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.