Видях една баба да стои близо до магазина и да моли за милостиня. Никога не давам пари в такива случаи, защото смятам, че трябва да се даде възможност на човека да спечели парите, а не самите пари.
Също така бях убедена, че такива хора или злоупотребяват с алкохола, или работят за някого. Но тази възрастна жена беше различна от въпросната категория хора. Ето защо извадих 20 лева от портфейла си и й ги дадох.
В отговор чух искрена благодарност. Може да е била бивш учител или художник. И на стари години изпитва финансови затруднения. Стана ми жал за жената.
След като купих всичко необходимо от магазина, се приготвих да се прибера, но видях, че възрастната жена също се готви да отиде някъде. Страшно ми стана интересно и реших да я последвам, още повече, че вървеше по същата улица като мен.
Вървях известно време след нея, когато изведнъж тя изчезна зад вратата на стара изоставена сграда.
Обзе ме любопитство защо бабата отиде там. Да влезеш там сам беше доста опасно, защото можеше да има и други хора освен възрастната жена.
Това, което видях в средата на порутената сграда ме шокира. Имаше стар диван, покрит с протрито одеяло, а вместо маса имаше счупен стол, върху който бабата започна да реди току-що купените продукти. Това бяха хляб, масло и мляко.
Неочакваната ми поява изплаши възрастната жена. Когато страстите утихнаха, започнахме да си говорим.
Старата сграда станала неин дом преди два месеца. Съпругът й починал, а апартаментът й бил отнет от измамници. Тази съборетина е всичко, което й останало.
Цялата й пенсия отива за жизненоважни лекарства. А сега трябваше да мисли за зимни дрехи, тъй като студът беше точно зад ъгъла. Единственото нещо, което имаше, беше това, което носеше сега.
Исках да помогна на нещастната старица. За да направя това, разказах нейната история в социалните мрежи и помолих някой да помогне с временно жилище.
Оказва се, че сред нас има много грижовни хора. Някой донесе много зимни дрехи, а една жена даде селската си къща с всички условия за комфортен престой.
И още, тази жена отдавна планирала да се премести на село, но някак си не искала да бъде сама. Сега двете живеят там заедно.
С приятелите ми често ходим на гости на старата дама и й носим хранителни стоки.
Днес бабата е неузнаваема, цялата грее от щастие. Жените се споразумяха и си взеха космат приятел. А с настъпването на пролетта планират да засадят зеленчукова градина.
Връщайки се за пореден път от посещение, си помислих, че около нас има толкова много хора, които се нуждаят от помощ и човешко внимание. Не им трябва много, за да бъдат щастливи, повярвайте ми. Само малко от вашето внимание.
Нека помогнем на хората в нужда, може би ще спасите живота им