Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да си го кажем в очите: Ето как управляващите искат ни превърнат в страна от доносници за 2 лева
  • Новини

Да си го кажем в очите: Ето как управляващите искат ни превърнат в страна от доносници за 2 лева

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
dinsinsonoavo.jpg

Парични бонуси за хора, подали сигнали за данъчни нарушения, обмислят управляващите. Ако някой подаде сигнал за укрити данъци и те бъдат събрани, в рамките на месец ще получи 10% от сумата, постъпила в хазната.

Засега предложението е на ниво проектозакон – част от мерките срещу инфлацията. Целта е да се повиши събираемостта от данъци, обясни днес в интервю за Нова ТВ депутатът от ПП Искрен Митев.

Проектът е бил обсъден с работодателите по време на тристранния съвет вчера. Те се изказали ласкаво за него, посочи Митев. По думите му обаче това е само проект, който трябва да се доизработи, тъй като крие рискове – например за да не насърчава доносничество. Предстои да се уточни и кое би се приело като доказателство при приемането на сигналите.

За подаващите сигнали едната хипотеза е осигуряване на анонимност. Но при фалшиви сигнали ще се носи отговорност – ако едно лице е подало три фалшиви сигнала, по които няма резултат, за него ще има финансова санкция, посочи депутатът.

Предвижда се минимален праг за търсените суми – укритите данъци трябва да са над 3000 лева. 10% от несъбраните данъци ще бъдат дадени на подалия сигнала, след като бъдат събрани в рамките на месец след постъпването им в хазната.

Очакваният ефект в е бюджета да постъпят стотици милиони от този вид насърчаване на изсветляване на икономиката.

Искрен Митев коментира и темата с европейската политическа принадлежност на ПП. Сега младата партия не членува в нито едно от политическите семейства и групи в Европейския парламент. Вчера премиерът Кирил Петков трябваше да се срещне с групата на „Обнови Европа“ – евролибералите, чийто дългогодишен член е ДПС.

Мисля, че ПП и ДПС нямат място в едно европейско семейство – така отговори народният представител на въпрос дали биха били част от „Обнови Европа“. „Ако се сформира ново европейско семейство и ние сме част от него, България и „Продължаваме Промяната” ще имат своята дума”, заяви Митев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този път брадвата дойде от Домусчиев, премиерът Петков не може да повярва какво го сполетя, народът по улиците
Next: Мълча, мълча, но не издържа! Със съвсем спокоен тон Илияна Йотова буквално попиля Кирил Петков и кабинета му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.