Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този път брадвата дойде от Домусчиев, премиерът Петков не може да повярва какво го сполетя, народът по улиците
  • Новини

Този път брадвата дойде от Домусчиев, премиерът Петков не може да повярва какво го сполетя, народът по улиците

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
premipetktoeovova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Работодателските организации подготвят протест в края на юни заради неизпълнените от правителството ангажименти в енергийната сфера.

Определени са две дати – 24 и 29 юни, съобщи председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Днес се провежда Общо събрание на членовете на КРИБ.

“Дотогава има доста време, аз се надявам, че поетите ангажименти от премиера и съответните министри, които бяха на срещите с работодателските организации, ще бъдат изпълнени, но тъй като не виждаме никакво движение, насрочваме следваща дата, защото такъв протест не се организира от днес за утре”, допълни Домусчиев. Той заяви, че исканията на работодателите са единствено икономически. “Българската икономика не е конкурентоспособна, защото плащаме най-скъпата електроенергия и природен газ”, допълни той.

Този път работодателите обмислят протестът да е в цялата страна, а не както беше планирано за 18 май – само в столицата. Очаква се превозвачите и пътните строители да подкрепят протеста на работодателските организации през юни.

В средата на този месец работодателите заявиха, че отлагат насрочения за 18 май национален протест “За сигурна енергия на достъпни цени”, но остават в протестна готовност, ако постигнатите тогава с представителите на правителството договорености, не бъдат изпълнени.

Работодателите и синдикатите тогава имаха среща с премиера Кирил Петков, вицепремиера и министър на финансите Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов, на която бе постигнато съгласие за месеците май и юни 2022 г. потребителите на електроенергия на свободния пазар да получат компенсация в размер на 80 на сто за сумите над 200 лв. на мегаватчас и без горен праг на компенсацията; през месеците май да се компенсира разликата в цената на природния газ спрямо нивата от април 2022 г., както и да бъде внесен в Народното събрание законопроект за изменения и допълнения на Закона за енергетиката, с който да се въведе допълнително облагане на неочакваните печалби на всички производители на електроенергия.

Друго постигнато съгласие бе през следващия ценови период от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г. да действа средносрочно решение за цените на електроенергията, което да гарантира резултативни крайни цени за потребителите на свободния пазар не по-неблагоприятни от тези през май и юни 2022 г., да се разработи механизъм за въвеждане на две тарифи за електроенергия за бита, при които над определен праг цената да не е субсидирана от държавата.

Домусчиев напомни, че бизнесът ясно е заявил, че протестът не се отменя, а се отлага. “Искахме да видим дали обещанията, които бяха поети за цената на електроенергията, компенсациите за нея, дългосрочните договори, които искаме за енергоинтензивните предприятия, цената на природния газ и проблемите на строителите и на транспорта ще бъдат решени”, допълни той. “В крайна сметка нито една наша браншова структура, нито една фирма не отчита някакъв напредък в разговорите – по дългосрочните договори, няма нищо разписано, включително и в антикризисните мерки, което да касае бизнеса”, каза Домусчиев и заяви, че работодателите не приемат тези мерки, защото те няма да помогнат на бизнеса и няма да доведат до намаляване на инфлацията.

Домусчиев съобщи, че работодателите са на среща с председателя на енергийната парламентарна комисия в Министерския съвет. Има конкретни законодателни инициативи в посока това, което сме си обещали да се случи, коментира Домусчиев и допълни, че поне за цената на електроенергията трябва да бъдат обсъдени конкретни спешни законодателни промени. Той уточни, че до два-три дни ще стане ясно дали ще има протести през юни.

Домусчиев изтъкна подкрепата на вицепремиера Корнелия Нинова. “Тя категорично застана зад нашите искания, даже някои от идеите и инициативите дойдоха от нейния екип”, каза председателят на КРИБ и допълни, че вече всичко зависи от премиера, министъра на енергетика и от съответни ресорни министри и депутати.

В отговор на въпрос за въвеждането на еврото Домусчиев бе категоричен, че за бизнеса е от особена важност страната да бъде приета в еврозоната. “Всеки, който говори срещу влизането в еврозоната и не работи за влизането в еврозоната, работи срещу интересите на българската икономика и бизнес”, заяви Домусчиев.

Работодателите призоваваха вчера да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение, със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца. Същевременно, механизмът за компенсиране на високите цени на електрическата енергия да бъде запазен до края на кризата, като за електроенергията, закупена по дългосрочни договори, да не се дължат компенсации, настояваха още работодателите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си голям български шампион
Next: Да си го кажем в очите: Ето как управляващите искат ни превърнат в страна от доносници за 2 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.