Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво
  • Новини

Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
strjghjghjhgjhg.png

34-годишният Чавдар Бояджиев от Лозен, който бе арестуван за двойно убийство, има завършено само основно образование. Това стана ясно по време на заседание на Софийския градски съд, който реши да остави в ареста обвиняемия.

Бояджиев бе закопчан през уикенда за убийството на двама свои приятели – 18-годишната Яна и 27-годишния Иво. Мотивът за зверството са пари, твърди разследването, предаде Новини.бг.

По време на заседанието стана ясно,че по дулото на пистолета, с което са екзекутирани жертвите има кръв от жена. Това означава, че момичето е застреляно от упор.

Кръв, вероятно от другата жертва, пък криминалистите открили по едната обувка на Бояджиев. И двете убийства са извършени в землището на село Лозен на 3 и на 4 август, като Чавдар е убил първо ученичката.

Вече стана ясно, че това е станало, след като двамата са имали интимен контакт. В самопризнанията си той твърди, че момичето му поискало 2000 лв., за да пуска клипове и снимки с нея в сайт за възрастни.

В обясненията си обвиняемият твърди, че първоначално му поискала 1000 лв., а после още 1000 лв. и това го вбесило. Момичето първо било душено, а после застреляно. По- късно признал на приятеля за убийството на момичето и му поискал 15 000 лв., за да замине да се бие в Украйна на страната на Русия.

Целта била да не бъде екстрадиран. След като младият мъж му отказал, Чавдар гръмнал и него – първо в краката, а после в гърба, твърдят разследващите, пише Телеграф.

В съдебната зала вчера като защитници на Бояджиев се явиха двама адвокати – един служебен и един пратен от родителите на Чавдар. Той обаче не пожела да бъде защитаван от адвоката на семейството му, а само от служебен. Бояджиев бе доведен под засилена конвой от 10-ина съдебни охранители. Той и защитата му поискаха да остане в ареста. Причината – двуметровият обвиняем се страхувал от гнева на близките и приятелите на жертвите.

Съдът го остави в ареста с мотива, че има достатъчно доказателства, че именно Чавдар е извършител на убийствата.

Престъплението е тежко с максимално наказание – затвор до гроб. Освен това, ако е на свобода, може да извърши друго престъпление или да се укрие. Определението не е окончателно. Пред журналисти служебният защитник заяви, че клиентът му имал бели петна в паметта си от времето на двете деяния. А обвиняемият запази мълчание.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 21-годишен младеж се удави в Арда след скок от скалите край Маджарово
Next: 20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.