Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво
  • Новини

Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
strjghjghjhgjhg.png

34-годишният Чавдар Бояджиев от Лозен, който бе арестуван за двойно убийство, има завършено само основно образование. Това стана ясно по време на заседание на Софийския градски съд, който реши да остави в ареста обвиняемия.

Бояджиев бе закопчан през уикенда за убийството на двама свои приятели – 18-годишната Яна и 27-годишния Иво. Мотивът за зверството са пари, твърди разследването, предаде Новини.бг.

По време на заседанието стана ясно,че по дулото на пистолета, с което са екзекутирани жертвите има кръв от жена. Това означава, че момичето е застреляно от упор.

Кръв, вероятно от другата жертва, пък криминалистите открили по едната обувка на Бояджиев. И двете убийства са извършени в землището на село Лозен на 3 и на 4 август, като Чавдар е убил първо ученичката.

Вече стана ясно, че това е станало, след като двамата са имали интимен контакт. В самопризнанията си той твърди, че момичето му поискало 2000 лв., за да пуска клипове и снимки с нея в сайт за възрастни.

В обясненията си обвиняемият твърди, че първоначално му поискала 1000 лв., а после още 1000 лв. и това го вбесило. Момичето първо било душено, а после застреляно. По- късно признал на приятеля за убийството на момичето и му поискал 15 000 лв., за да замине да се бие в Украйна на страната на Русия.

Целта била да не бъде екстрадиран. След като младият мъж му отказал, Чавдар гръмнал и него – първо в краката, а после в гърба, твърдят разследващите, пише Телеграф.

В съдебната зала вчера като защитници на Бояджиев се явиха двама адвокати – един служебен и един пратен от родителите на Чавдар. Той обаче не пожела да бъде защитаван от адвоката на семейството му, а само от служебен. Бояджиев бе доведен под засилена конвой от 10-ина съдебни охранители. Той и защитата му поискаха да остане в ареста. Причината – двуметровият обвиняем се страхувал от гнева на близките и приятелите на жертвите.

Съдът го остави в ареста с мотива, че има достатъчно доказателства, че именно Чавдар е извършител на убийствата.

Престъплението е тежко с максимално наказание – затвор до гроб. Освен това, ако е на свобода, може да извърши друго престъпление или да се укрие. Определението не е окончателно. Пред журналисти служебният защитник заяви, че клиентът му имал бели петна в паметта си от времето на двете деяния. А обвиняемият запази мълчание.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 21-годишен младеж се удави в Арда след скок от скалите край Маджарово
Next: 20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.