Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ден преди да убие двама полицаи в Бургас, 15-г. сириец Омар е
  • Новини

Ден преди да убие двама полицаи в Бургас, 15-г. сириец Омар е

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
omamramraubeicece.jpg

Ден преди трагедията в Бургас, при която живота си загубиха двама смели български полицаи, сирецът Омар Мохамед Агнан е разучил целия маршрут – от Харманли до Странджа и Бургас, шофирайки друг автобус, който обаче е аварирал край местността „Пода“.

Това е установило разследването, което започна да разплита гордиевият възел на каналджиите, пише Флагман.бг.

В ранните часове на 24 август, сряда, Омар отново е шофирал, но рейсът издал багажа минута-две след слизането от пътния възел Крайморие.

Сириецът, който твърди, че е на 15 години, но видимо изглежда поне на 22-23 години, се е обадил на свой сънародник, който е дошъл след няколко часа да го прибере от Бургас.

Не изпускай тези оферти:

Шокиращи разкрития! Лъсна какво престъпление е извършил Омар преди катастрофата със загиналите полицаи в Бургас

Полицията е издирила и човекът, който групата е наела за навигатор. Става въпрос за Валентин Атанасов от Харманли, на когото били платени 150 лева, за да съпровожда Омар с автобуса до Бургас и обратно. Валентин вече е разпитан пред съдия.

Идеята била сириецът да разучи внимателно целия маршрут, за да няма изненади, когато трябва да превози нелегалните мигранти.

След като автобусът обаче издал багажа, той буквално бил зарязан на отбивката, а Омар и негов сънародник отишли в Харманли и купили първия възможен рейс – платили 6 хил.евро, без да се пазарят на местен търговец за изваден от употреба автобус.

Сложили са крадените нидерландски номера и в късните часове на 24 август поели към Странджа. След като са качили 48-те нелегални мигранти те са подминали екипите на Гранична полиция на поне три места. Преследването е продължило 25 км.

На очи бият няколко фрапантни грешки на граничарите:

Защо не са направили блокада в сърцето на Странджа, за да спрат автобуса?

Какво им е попречило да го блокират на пътния възел „Крайморие“, където трябва да направи завой на 120 градуса и да намали до 30-ина км?

Защо не е спрян на входа на града, след като са установили, че е беглец и са го допуснали до сърцето на Бургас?

Гранична полиция все пак подава сигнал до ОД на МВР в Бургас, че преследва автобус. Включват се няколко екипа в това число и на загиналите полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев. Те извършват т.нар.“полицейска отцепка“ като по учебник – подават сигнал и се опитват да вкарат автобуса с дясната лента Билковата аптека и след това друг екип да го блокира.

Сириецът Омар обаче е истински терорист и не само не намалява, но и увеличава скоростта преди сблъсъка, сочат свидетелските показания. Днес той твърдеше, че набил спирачки, но те не хванали, което си е чиста лъжа.

След сблъсъка, сириецът е успял да избяга в суматохата. Стигнал до магазин в ж.к.“Братя Миладинови“, купил си вода и помолил магазинерката да му извика такси. На бакшиша казал само „Трен, трен!“, платил му 5 лева и отишъл до гарата. Качил се на влак с намерението да стигне до Харманли и да се прибере в бежанския център, сякаш нищо не се е случило, но се объркал и слязъл в Първомай, където бе задържан.

Още в първите часове след инцидента от полицията разкриха, че са наясно с локацията на Омар и е въпрос на време да го арестуват.

В същото време сириецът през цялото време явно се опитва да прати за зелен хайвер разследващите. Той твърдял, че не знае кой е покровителят на канала за трафик.

Трябвали му пари, за да вкара в България семейството си, което сега било в бежански лагер в Турция. Познавал човек от центъра в Харманли, за когото всички знаели, че се занимава с незаконна дейност, но по име не го знаел, само по физиономия.

Точно той го свързал с неизвестен мъж, пребиваващ в Турция. Омар твърди, че и това име не знаел. Въпросният бос на трафика му телефон и изпращал през определен интервал посоката на движение.

Пари също не бил вземал, щял да получи, когато превози мигрантите до крайната точка. Коя е тя обаче – не знаел, защото не бил получил информацията.

Въпреки пречките, които той е създал, разследването напредва и утре пред съда ще бъдат изправени двама от съучастниците му в трафик на бежанци. Отново става въпрос за сирийци, за които ще се иска постоянен арест. Мерките им за неотклонение ще се гледат в Районния съд на Бургас.

Както писахме, наблюдаващият прокурор Димитър Узунов е издирил документи, в които имало драстично разминаване в годините на Омар. Още при нелегалното си влизане в България той посочил, че е роден на 24 март 2007 година. Проверка не се прави, а твърденията се приемат за факт. Много от нелегалните лъжат, за да излязат непълнолетни и да имат своите привилегии, включително закрила от закона при извършването на престъпления.

Няколко месеца по-късно обаче Омар е подал съвсем друга година и дата на раждане, което показва, че явно е „забравил“ рождената си дата.

„Предстои да установим дали става въпрос за техническа грешка или за нещо друго. Повече на този етап не бих искал да разкрия. Оставете ни да работим! Скоро ще имаме резултат“, каза прокурорът Димитър Узунов.

На въпрос дали се обсъжда извършването на ДНК тест, за да се установи възрастта на Омар, той многозначително отговори, че са дадени препоръки в тази посока.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена се самоуби в Поморие снощи
Next: Кремена Кунева: Млъкнете, хора! Веднъж замълчете! Как не ви е срам?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.