Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ден преди да убие двама полицаи в Бургас, 15-г. сириец Омар е
  • Новини

Ден преди да убие двама полицаи в Бургас, 15-г. сириец Омар е

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
omamramraubeicece.jpg

Ден преди трагедията в Бургас, при която живота си загубиха двама смели български полицаи, сирецът Омар Мохамед Агнан е разучил целия маршрут – от Харманли до Странджа и Бургас, шофирайки друг автобус, който обаче е аварирал край местността „Пода“.

Това е установило разследването, което започна да разплита гордиевият възел на каналджиите, пише Флагман.бг.

В ранните часове на 24 август, сряда, Омар отново е шофирал, но рейсът издал багажа минута-две след слизането от пътния възел Крайморие.

Сириецът, който твърди, че е на 15 години, но видимо изглежда поне на 22-23 години, се е обадил на свой сънародник, който е дошъл след няколко часа да го прибере от Бургас.

Не изпускай тези оферти:

Шокиращи разкрития! Лъсна какво престъпление е извършил Омар преди катастрофата със загиналите полицаи в Бургас

Полицията е издирила и човекът, който групата е наела за навигатор. Става въпрос за Валентин Атанасов от Харманли, на когото били платени 150 лева, за да съпровожда Омар с автобуса до Бургас и обратно. Валентин вече е разпитан пред съдия.

Идеята била сириецът да разучи внимателно целия маршрут, за да няма изненади, когато трябва да превози нелегалните мигранти.

След като автобусът обаче издал багажа, той буквално бил зарязан на отбивката, а Омар и негов сънародник отишли в Харманли и купили първия възможен рейс – платили 6 хил.евро, без да се пазарят на местен търговец за изваден от употреба автобус.

Сложили са крадените нидерландски номера и в късните часове на 24 август поели към Странджа. След като са качили 48-те нелегални мигранти те са подминали екипите на Гранична полиция на поне три места. Преследването е продължило 25 км.

На очи бият няколко фрапантни грешки на граничарите:

Защо не са направили блокада в сърцето на Странджа, за да спрат автобуса?

Какво им е попречило да го блокират на пътния възел „Крайморие“, където трябва да направи завой на 120 градуса и да намали до 30-ина км?

Защо не е спрян на входа на града, след като са установили, че е беглец и са го допуснали до сърцето на Бургас?

Гранична полиция все пак подава сигнал до ОД на МВР в Бургас, че преследва автобус. Включват се няколко екипа в това число и на загиналите полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев. Те извършват т.нар.“полицейска отцепка“ като по учебник – подават сигнал и се опитват да вкарат автобуса с дясната лента Билковата аптека и след това друг екип да го блокира.

Сириецът Омар обаче е истински терорист и не само не намалява, но и увеличава скоростта преди сблъсъка, сочат свидетелските показания. Днес той твърдеше, че набил спирачки, но те не хванали, което си е чиста лъжа.

След сблъсъка, сириецът е успял да избяга в суматохата. Стигнал до магазин в ж.к.“Братя Миладинови“, купил си вода и помолил магазинерката да му извика такси. На бакшиша казал само „Трен, трен!“, платил му 5 лева и отишъл до гарата. Качил се на влак с намерението да стигне до Харманли и да се прибере в бежанския център, сякаш нищо не се е случило, но се объркал и слязъл в Първомай, където бе задържан.

Още в първите часове след инцидента от полицията разкриха, че са наясно с локацията на Омар и е въпрос на време да го арестуват.

В същото време сириецът през цялото време явно се опитва да прати за зелен хайвер разследващите. Той твърдял, че не знае кой е покровителят на канала за трафик.

Трябвали му пари, за да вкара в България семейството си, което сега било в бежански лагер в Турция. Познавал човек от центъра в Харманли, за когото всички знаели, че се занимава с незаконна дейност, но по име не го знаел, само по физиономия.

Точно той го свързал с неизвестен мъж, пребиваващ в Турция. Омар твърди, че и това име не знаел. Въпросният бос на трафика му телефон и изпращал през определен интервал посоката на движение.

Пари също не бил вземал, щял да получи, когато превози мигрантите до крайната точка. Коя е тя обаче – не знаел, защото не бил получил информацията.

Въпреки пречките, които той е създал, разследването напредва и утре пред съда ще бъдат изправени двама от съучастниците му в трафик на бежанци. Отново става въпрос за сирийци, за които ще се иска постоянен арест. Мерките им за неотклонение ще се гледат в Районния съд на Бургас.

Както писахме, наблюдаващият прокурор Димитър Узунов е издирил документи, в които имало драстично разминаване в годините на Омар. Още при нелегалното си влизане в България той посочил, че е роден на 24 март 2007 година. Проверка не се прави, а твърденията се приемат за факт. Много от нелегалните лъжат, за да излязат непълнолетни и да имат своите привилегии, включително закрила от закона при извършването на престъпления.

Няколко месеца по-късно обаче Омар е подал съвсем друга година и дата на раждане, което показва, че явно е „забравил“ рождената си дата.

„Предстои да установим дали става въпрос за техническа грешка или за нещо друго. Повече на този етап не бих искал да разкрия. Оставете ни да работим! Скоро ще имаме резултат“, каза прокурорът Димитър Узунов.

На въпрос дали се обсъжда извършването на ДНК тест, за да се установи възрастта на Омар, той многозначително отговори, че са дадени препоръки в тази посока.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена се самоуби в Поморие снощи
Next: Кремена Кунева: Млъкнете, хора! Веднъж замълчете! Как не ви е срам?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.