Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов
  • Новини

Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
dwqdidsfjdsgkfdkgfd.png

Актрисата Диана Димитрова публикува пост във Фейсбук, в който заявява, че Прокуратурата е отказала да образува досъдебно произдство за насилието срещу нея. Димитрова обвинява актьора Юлиан Вергов в насилие по време на снимките на сериала „Откраднат живот“.

Ето какво написа Димитрова:

Скъпи хора, приятели и колеги, журналисти,

 

След една година всевъзможни опити да се прикрие насилието над мен искам да обясня, защо Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и да съобщя за нов опит, целящ да излъска имиджа на насилника.

За мен битката с насилника приключи на 28-ми март, когато моите прекрасни колеги от сериала събраха невероятна смелост и проговориха в името на справедливостта. Те не защитиха лично мен, а каузата да кажем НЕ НА НАСИЛИЕТО. Гласовете им бяха толкова силни, че цяла България ги чу.

 

Михаил Чехларов – реквизитор, Грета Манчева – главен художник грим, Стефан Геков – 2-ри асистент камера, Даниел Емарт – сет дресър, Дилян Иванов – 2-ри асистент камера, Владимир Ковачев – гардеробиер, Йоана Попова – гардеробиер, Светлозар Петров – реквизитор. Те бяха потресени и побеснели, че използват имената им, професионалните им квалификации в уж официално изявление от екипа на сериала, изпратено до медиите на 27-март. Писмо, което никога не са чели. Писмо-донос организирано от г-жата, която твърдеше, че е пряк свидетел в гардеробната през 2017 г. Същата им се е обаждала и агитирала да запазят неутралитет. Писмо, в което се изреждат имената на 31 колеги, а 20 от тях дори не са били на работа в същия ден. Доказах го със запазената снимачна програма, която публикувах и я изобличих в поредната долна лъжа.

 

След умишленото медийно изкривяване на фактите от постановлението на Прокуратурата съм длъжна да направя кратка ретроспекция.

 

Първо. Прокурорът отказва образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.3 и ал.5 НПК и това е написано изрично в постановлението му. Това означава, че е изтекла давността за извършеното престъпление, както и че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия пред съда, а не се води от прокуратурата – тя се занимава единствено с престъпления от общ характер. Тази давност е в размер на три години и е изтекла през 2020 г. Ако прокурорът считаше, че насилникът е невинен, щеше да откаже образуване на досъдебно производство на друго основание, а именно – чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Скъпи хора, прокурорът не приема, че насилникът е невинен, а че не може да бъде преследван от закона поради изтекла давност.

 

Второ. Цитирам текста от постановлението: “Действително в настоящият казус се установява, че по тялото на Диана Димитрова има причинени мекотъканни травми – оток и кръвонасядания в областта на лява предно – странична част на лицето и лява раменница. Заключението на вещото лице КАТЕГОРИЧНО посочва, че ограничени по площ описаните кръвонасядания били с характер да причинят и се отнасят към медико – биологичния признак „Болка и Страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 НК.“

 

Трето. Бях решена да предприема мерки заради официалното (единствено писмено) изявление на насилника, в което умишлено изманипулира обществото и с намеци склони да мисли, че съм се държала непристойно. Изявление, което причини огромни щети върху името ми и измести фокуса за насилието, а жълтата медия развихри въображението си до висоти. Но след намесата на моите колеги на 28-ми март реших, че няма смисъл допълнително да разстройвам родителите си, най-вече майка ми и да се ангажирам повече, защото цяла България разбра, че съм била насилена, а насилникът се опитва да го прикрие.

 

А хората и приятелите ми знаят какъв човек съм и нямаше нужда да изброявам добрините и каузите свързани с деца, в които съм участвала. Но насилникът е решен на всяка цена да продължава с обществената манипулация и е пуснал тъжба в съда за обида, заради мой фейсбук статус. Да, за обида след почти година. Доколкото може да има нещо забавно в цялата тази унизителна и мъчителна за мен история е, че насилникът не се чувства невинен, а обиден! Защото ако се чувстваше невинен, щеше да е завел досега дело срещу мен за набеждаване в престъпление.

 

Ако можех да върна времето назад в деня, когато споделих дълго пазената тайна за причиненото върху мен насилие, сега отново щях да говоря. След една година виждам промяната и резултата, защото до този момент темата за насилието беше табу. А жертвите на насилие бяха просто статистика. Някой трябваше да влезе пръв в огъня и да даде гласност.

 

Не съжалявам за избора си, защото беше правилният. Независимо от високата цена, която платих. Говорете, за да Ви чуят, независимо дали са минали пет или десет години! Насилието е престъпление и жертвите не трябва да се наказват повторно като носят в себе си страха от изобличаването на насилника.

Искам да Ви поканя в откритото съдебно заседание на 14-ти декември, 16:45ч. в съдебната зала на Софийски районен съд, 20 – ти наказателен състав, гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев” № 23. Имам правото да не се явявам на делото, но реших, че ще бъда там…заради целия път, който извървях и заради себе си.

Скъпи хора, не позволявайте злото да Ви затваря очите за истината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите
Next: Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.