Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов
  • Новини

Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
dwqdidsfjdsgkfdkgfd.png

Актрисата Диана Димитрова публикува пост във Фейсбук, в който заявява, че Прокуратурата е отказала да образува досъдебно произдство за насилието срещу нея. Димитрова обвинява актьора Юлиан Вергов в насилие по време на снимките на сериала „Откраднат живот“.

Ето какво написа Димитрова:

Скъпи хора, приятели и колеги, журналисти,

 

След една година всевъзможни опити да се прикрие насилието над мен искам да обясня, защо Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и да съобщя за нов опит, целящ да излъска имиджа на насилника.

За мен битката с насилника приключи на 28-ми март, когато моите прекрасни колеги от сериала събраха невероятна смелост и проговориха в името на справедливостта. Те не защитиха лично мен, а каузата да кажем НЕ НА НАСИЛИЕТО. Гласовете им бяха толкова силни, че цяла България ги чу.

 

Михаил Чехларов – реквизитор, Грета Манчева – главен художник грим, Стефан Геков – 2-ри асистент камера, Даниел Емарт – сет дресър, Дилян Иванов – 2-ри асистент камера, Владимир Ковачев – гардеробиер, Йоана Попова – гардеробиер, Светлозар Петров – реквизитор. Те бяха потресени и побеснели, че използват имената им, професионалните им квалификации в уж официално изявление от екипа на сериала, изпратено до медиите на 27-март. Писмо, което никога не са чели. Писмо-донос организирано от г-жата, която твърдеше, че е пряк свидетел в гардеробната през 2017 г. Същата им се е обаждала и агитирала да запазят неутралитет. Писмо, в което се изреждат имената на 31 колеги, а 20 от тях дори не са били на работа в същия ден. Доказах го със запазената снимачна програма, която публикувах и я изобличих в поредната долна лъжа.

 

След умишленото медийно изкривяване на фактите от постановлението на Прокуратурата съм длъжна да направя кратка ретроспекция.

 

Първо. Прокурорът отказва образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.3 и ал.5 НПК и това е написано изрично в постановлението му. Това означава, че е изтекла давността за извършеното престъпление, както и че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия пред съда, а не се води от прокуратурата – тя се занимава единствено с престъпления от общ характер. Тази давност е в размер на три години и е изтекла през 2020 г. Ако прокурорът считаше, че насилникът е невинен, щеше да откаже образуване на досъдебно производство на друго основание, а именно – чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Скъпи хора, прокурорът не приема, че насилникът е невинен, а че не може да бъде преследван от закона поради изтекла давност.

 

Второ. Цитирам текста от постановлението: “Действително в настоящият казус се установява, че по тялото на Диана Димитрова има причинени мекотъканни травми – оток и кръвонасядания в областта на лява предно – странична част на лицето и лява раменница. Заключението на вещото лице КАТЕГОРИЧНО посочва, че ограничени по площ описаните кръвонасядания били с характер да причинят и се отнасят към медико – биологичния признак „Болка и Страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 НК.“

 

Трето. Бях решена да предприема мерки заради официалното (единствено писмено) изявление на насилника, в което умишлено изманипулира обществото и с намеци склони да мисли, че съм се държала непристойно. Изявление, което причини огромни щети върху името ми и измести фокуса за насилието, а жълтата медия развихри въображението си до висоти. Но след намесата на моите колеги на 28-ми март реших, че няма смисъл допълнително да разстройвам родителите си, най-вече майка ми и да се ангажирам повече, защото цяла България разбра, че съм била насилена, а насилникът се опитва да го прикрие.

 

А хората и приятелите ми знаят какъв човек съм и нямаше нужда да изброявам добрините и каузите свързани с деца, в които съм участвала. Но насилникът е решен на всяка цена да продължава с обществената манипулация и е пуснал тъжба в съда за обида, заради мой фейсбук статус. Да, за обида след почти година. Доколкото може да има нещо забавно в цялата тази унизителна и мъчителна за мен история е, че насилникът не се чувства невинен, а обиден! Защото ако се чувстваше невинен, щеше да е завел досега дело срещу мен за набеждаване в престъпление.

 

Ако можех да върна времето назад в деня, когато споделих дълго пазената тайна за причиненото върху мен насилие, сега отново щях да говоря. След една година виждам промяната и резултата, защото до този момент темата за насилието беше табу. А жертвите на насилие бяха просто статистика. Някой трябваше да влезе пръв в огъня и да даде гласност.

 

Не съжалявам за избора си, защото беше правилният. Независимо от високата цена, която платих. Говорете, за да Ви чуят, независимо дали са минали пет или десет години! Насилието е престъпление и жертвите не трябва да се наказват повторно като носят в себе си страха от изобличаването на насилника.

Искам да Ви поканя в откритото съдебно заседание на 14-ти декември, 16:45ч. в съдебната зала на Софийски районен съд, 20 – ти наказателен състав, гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев” № 23. Имам правото да не се явявам на делото, но реших, че ще бъда там…заради целия път, който извървях и заради себе си.

Скъпи хора, не позволявайте злото да Ви затваря очите за истината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите
Next: Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.