Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя
  • Новини

Димитрина Германова завладя Гласът на България, Миро се изпусна за победителя

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdfhdfghfghtrt.png

Сензационно начало в десетия сезон на „Гласът на България“.

Това, което стана, се случва за първи път и със сигурност ще е обект на разпалени коментари.

 

 

Още първият участник в музикалното риалити предаване не само покори треньорите, но те изобщо не се поколебаха да я го определят за бъдещ победител във формата.

 

19-годишната Димитрина Германова от Добрич изпълни страхотно хит на CREEP и остави всички без дъх в залата.

Това даде повод на новия член при треньорите Миро (Мирослав Костадинов) да поиска да разбере повече за момичето от родния му град и когато тя призна, че като малка е започнала с танци и джаз пеене при Георги Сарандев, той не сдържа емоциите си.

„Аз бях предпоследното му откритие и той ми каза, че ме чакат големи неща неща в бъдеще.

Започнала си на чудесно място“, заяви Миро по бТВ.

 

Другите трима члена на журито – Мастър Иван Лечев, Дара и Мария Илиева, също се обърнаха при изпълнението.

„Майсторско пеене, гигантски диапазон, техника, ще е привилегия да ме избереш“, възкликна вторият нов треньор Мария Илиева.

 

Тя и нейните колеги останаха впечатлени и от друго умение Димитрина.

Оказа се, че момичето умело дублира и филми, като през 2021 година е направила това с Изабела в „Инкантон“, а пък през тази година е озвучавала и „Ариел“ в новия филм на „Малката русалка“.

 

„Ти си най-добре пеещото момиче, а досега най-печеливш отбор отбор е Лечев.

Фактите говорят, така че аз мисля, че моят отбор те заслужава“, опита да вербува момичето с вълшебния глас Лечев.

“При когото и да отидеш, ще се бориш за фиал“, прогнозира пък Дара.

 

 

В крайна сметка изборът на Димитрова бе да отиде в отбора на Мария Илиева и поппевицата изрази задоволство от това.

„Имаш артистичност, ти ще си един от най-силните ми играчи“, лаконична бе Илиева.

 

Другите двама треньори също отдадоха дължимото на Димитрина.

„Жестоко беше“, успя само да каже Иван Лечев.

А Миро отиде по-далеч.

„Това е потенциалният победител в „Гласът на България“, отсега ви предупреждавам“, отсече той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на съпругата си 31-годишният Антон отглежда 6 деца сам-Ето как му се отблагодари съдбата
Next: Какво се случва, цялата система на МВР блокира, огромни опашки се извиха

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.