Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко от Ямбол атакува парламента с нов проект
  • Новини

Динко от Ямбол атакува парламента с нов проект

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
saddasdfefefef.png

Известният като ловецът на бежанци Динко Вълев от Ямбол сериозно обмисля да се впусне в свой политически проект, за да претвори възгледите си за развитие на държавата и в дела в Народното събрание.

Това сподели самият бат’ Динко, както е познат сред множество от своите последователи ямболията.

“Има достатъчно добре подготвени експерти около мен. Няма да влизам сам в морето, без да мога да плувам. Нищо няма да обещавам, само ще се опитам нещата да отидат към по-добро. Чудя се обаче дали няма да ме чака съдбата на Слави Трифонов, който спечели изборите, а на следващите дори не мина 4-процентовата бариера и изобщо не влезе в парламента”, сподели размишленията си Вълев.

Друго притеснение, което има Динко, е това дали няма да гласуват за него единствено приятелите и семейството му.

“Много пъти съм си задавал въпроса, ако създам моя партия, дали някой ще гласува за мен. Като се има предвид, че нито един политик не е преживял това, което аз съм преживял като бизнес, работа, рискови ситуации. Като сбивания. Тръгнал съм с 500 лв. в джоба. Създаването на партия изисква много ресурси”, разсъждава Динко.

Един от хората, които подкрепи Динко в идеята за навлизане в политиката, е Валери Божинов. Дали каращият стаж в своя любим “Левски” бивш футболист ще влезе в бъдеща партия на Ловеца на бежанци обаче не става ясно.

“Моят фаворит и идол е Бойко Борисов. Но през годините съм получавал покани от други политически партии, а не от ГЕРБ”, сподели още Динко пред “България Днес”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишно момче загина в тежка катастрофа, други трима младежи са в болница
Next: Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.