Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дископатията изчезва завинаги с 2 филии хляб и оцет
  • Новини

Дископатията изчезва завинаги с 2 филии хляб и оцет

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
dasdiasdkasdoasp.jpg

Проучване показва, че всеки втори българин е страдал или страда от дископатия, научи Skandalni.

Причината за нейното възникване най-често травмите, които не са лекувани както трябва. Понякога е възможно да я предизвикаме и след резки движения в кръста, подхлъзване, падане върху седалището и т.н.

Първият най-характерен признак на дископатията е силната болка, която обикновено се локализира в кръста. В някои случаи обаче болките се разпространяват и към седалищната област.

Дископатията засяга най-често шийната и лумбалната област на гръбначния стълб. При нея се наблюдава дегенерация на хрущялния диск под влияние на външни пренатоварвания и възрастови изменения, появява се силна болка в областта на кръста, която се разпространява към долните крайници.

Не изпускай тези оферти:

Вторично се засягат и междупрешленните стави, като междупрешленното пространство силно се стеснява. Счита се, че дископатия е едно от трудно лечимите заболявания.

Операциите обичайно са рискови, а традиционните методи дават само временно облекчение, докато поради ред причини болката не се „обади“ отново. Единственото трайно решение на проблема се крие в потайностите на народната медицина.

посветил голяма част от работата си на подбор на най-ефикасните рецепти за алтернативни илачи, които бързо елиминират болката при дископатия и ни връщат към нормалния живот, без дискомфорт във всекидневието и изпълнението на най-елементарни движения.

Благодарение на неговите 3 златни рецепти редица българи са забравили за проблемите с кръста. Eто как се изпълняват неговите рецепти:

Рецепта 1

Един средно голям картоф, 1 средно голяма глава лук (настъргана на едро ренде) и малко сол се разбъркват. Сместа се слага на памучен плат, разстила се и се поставя на кръста, стои цяла нощ. Прави се 3 дни.

Рецепта 2

Намокрят се 2 филии хляб със сода и оцет, слагат се на кръста и скоро дископатията отшумява.

Рецепта 3

В бебешко бурканче се слага 1 супена лъжица камфор на прах и се долива с ракия или спирт. Не се маже, а се втрива продължително на болните места и по гърба.

Още рецепти:

Това природно лекарство, на което се натъкнахме , включва три елемента – вода, мед и банани.

Водата е необходимо да е гореща, 400 мл.

Два средно узрели банана се пускат вътре нарязани на парченца, които се разтопяват от високата температура, като се помага да се разтворят и ръчно.

Сипват се 2 с. л. мед. Отново се разбърква до хомогенна смес.

Полученото лекарство се консумира топло, но не горещо. То се приема цялото наведнъж. Трябва да се взима преди първото хранене за деня.

Тази рецепта е изпробвана от д-р Неделя Щонова, чието дете често има оплаквания с храчки в белите дробове. Освен че сместа кара излишната слуз да бъде изхвърлена, облекчава и самото гърло, като спира болките и кашлицата.

Разбира се, природният лек може да бъде използван и без някакви видими проблеми с белите дробове, а просто за профилактично пречистване. Това важи особено силно за пушачите.

Също така сместа може да се приема не само от хора с бронхит, но и с астма.

Няма някакво ограничение във времетраенето на лечението. Обикновено продължава до пълното облекчение на пациента.

Споделете тази рецепта с приятелите си, за да се излекуват и те!

Още рецепти:

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Не е нужно да купувате скъпи продукти, за да приготвите вкусна вечеря или обяд . Съставките може да са възможно най-прости, но резултатът да е невероятен! Днес искаме да ви предложим рецепта за необичайна запеканка от кюфтета и тиквички , като първото се пече във второто. Подобно ястие с кайма и тиквички ще нахрани вкусно цялото семейство, а приготвянето му е елементарно. Не пропускайте да опитате да сготвите заровени кюфтета , защото определено ще станат любими на всички!

Заровени кюфтета

Продукти (изчислени за тава 30×24 cm):

700 г пилешка кайма

100 г лук

сол, черен пипер на вкус

200 г ориз

700 г тиквички

1/2 ч.л. сол за тиквичките

олио за намазване на тавата

пресни зелени подправки

Приготвяне:

Настържете тиквичките на едро ренде, поставете ги в дълбока купа, добавете солта, разбъркайте и оставете настрана за 10 минути, за да изтече сокът.

След това изстискайте добре тиквичките и ги върнете обратно в купата.

Смесете тиквичките с предварително сварения до готовност ориз.

Добавете и едро настърганото сирене. След това разбийте яйцата и разбъркайте, за да се получи хомогенна смес. Не солете ориза, докато го варите.

Намажете тавата с олио, разпределете сместа с тиквички и загладете. Най-добре е да използвате йенски съд за готвене, тъй като всичко в него се пече равномерно, не изгаря и не залепва.

Сега е ред на кюфтетата: сложете каймата в дълбока купа и я смесете със ситно нарязан лук. Подправете със сол, черен пипер и разбъркайте.

Оформете каймата на малки кюфтета, в нашия случай – 12.

В тиквено-оризовата маса направете дупки и поставете кюфтетата в тях.

Загрейте фурната на 180-190 ° и поставете вътре тавата. Време за печене – 40-45 минути. Но следете фурната си, защото всяка пече различно! Можете да регулирате температурата по време на печене. Основното е цялата влага да се изпари.

Накълцайте пресните подправки и ги поръсете върху приготвените заровени кюфтета.

Най-вкусно е с копър, но може да използвате каквото ви харесва.

Да ви е сладко!

Харесайте ни и във Фейсбук,

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи след последния шопинг в Одрин: Дотук беше!
Next: Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.