Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума
  • Новини

Пенсионер изуми цяла България в Стани богат и прибра петцифрена сума

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
peiasonasinasin.jpg

Днес един участник успя да скрие шапката на всички зрители на „Стани богат“. Става въпрос за Васил Василев от София, пенсиониран шафнер. Той показа сериозна култура и знания и си тръга с петцифрена сума от шоуто.

„Той е кореняк софиянец, но пътува откакто се помни. Бил е 150 пъти във Варшава, 200 в Берлин, 250 в Букурещ. По диплома е икономист, работил е какво ли не, включително съдия по лека атлетика. Яздил е слон и би хапнал пелмени със Сталин. Фен е на „Левски“, което ме радва. Фотограф и пътешественик“, представи го водещият Михаил Билалов.

Той започна да играе още вчера, но след петте стартови въпроси се включи студиото в сирената за край на шоуто. Днес той показа уникални снимки от мач на Левски и ЦСКА от 1968 година, завършил с резултат 2:0. Тогава гонил футболните топки на стадиона, но носил фотоапарат „Вяра 4“, с който ги е заснел.
.
„Доволен съм и още снимам с него“, сподели Василев и започна да отговаря на въпросите.

„Жителите на кое българско село са се превърнали в синоним на подкупен свидетел в съдебен процес?“, попита го Билалов, а измежду „Галата“, „Ерден, „Яна“ и „Кошарево“ Васил посочи D.

Не изпускай тези оферти:

Седмият въпрос бе „Премиерът на коя страна се замеси в скандал с кадри, показващи я как танцува в официалната си резиденция?“. Пенсионерът се спря на „Финландия“, а останалите възможности бяха Индия, Аржентина и Нова Зеландия.

Това отново беше вярно и той продължи напред. Той изненада зрителите с решението си да заключи 2000 лева като втора сигурна сума. Той все още държеше три жокера.

„Почти всеки с компютър използва USB порт, но какво означават инициалите USB?“, го попита Билалов, а опциите бяха:

„Универсална серийна шина“, „Уникален системен вход“, „Устройство за четене“, „Мултимедиен адаптер“.

Василев призна, че не разбира особено от компютри и се обади на приятел. Това беше неговият син Георги, който работи именно в IT сферата. Той не успя да помогне на баща си в 30-те секунди, с които разполагат, тъй като не чу добре отговорите по телефона.

Тогава баща му използва жокера 50:50. Останаха първите два отговора като Васил избра първия, аргументирайки се, че е с три думи, а абревиатурата има три букви. И така си подсигури 2000 лева.

Въпросът за 3000 лева бе:

„Кое измежду 1900 и 1920 г. е официална дисциплина от олимпийските игри?“ – „Стреляне с прашка“, „Скачане на ластик“, „Дърпане на въже“ или „Патешко ходене“.

Той използва и последният си жокер за помощ от публиката, която му посочи дърпане на въже. Той беше се насочил именно към този отговор и преди това. Оказа се верен. Въпросът за 5000 лева беше:

„Кой никога не получава Нобеловата награда за мир?“ – „Махатма Ганди“, „Ясер Арафат“, „Нелсън Мандела“ или „Михаил Горбачов“.

Още преди края на въпроса участникът се усмихна, защото знае отговорът. Веднага маркира „А“ и позна.

11-ят въпрос за 10 000 лева бе следния: „В чест на кого връх Унден в Родопите получава своето име?“ – „Руски генерал“, „Османски паша“, „Шведски дипломат“ или „Немски индустриалец“.

Той обясни, че самото име го насочва към шведски дипломат, което отново се оказа верен отговор.

Така Василев стигна до въпрос за 20 000 лева. „В каква област се използва диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел?“ – „Криминалистиката“, „Икономиката“, „Медицината“ или „Астрономията“. Тъй като няма жокери и не знае отговора, Василев се отказа.

Извън играта посочи „Медицината“, но правилно се оказа „Астрономията“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дископатията изчезва завинаги с 2 филии хляб и оцет
Next: Бойко Борисов вкара четири гола при победа на Витоша над Нови Искър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.