Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Дискусията около това как е по-добре да използваме бойлера – постоянно включен или само на нощна тарифа
  • Без категория

Дискусията около това как е по-добре да използваме бойлера – постоянно включен или само на нощна тарифа

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2025
Screenshot_17

Дискусията около това как е по-добре да използваме бойлера – постоянно включен или само на нощна тарифа, е една от вечните теми, особено сред по-възрастните хора. С напредването на технологиите и промяната в цените на електроенергията, този въпрос става още по-актуален.

Аргументи в полза на постоянно включения бойлер

Според електротехници и специалисти по енергетика, модерните бойлери са проектирани така, че да поддържат водата топла с минимални загуби на енергия.

Някои от основните аргументи за това, че бойлерът трябва да остане включен постоянно, са:

По-малко разход на енергия в дългосрочен план – когато бойлерът е изключен за дълъг период, водата изстива напълно и при следващо включване той използва повече електроенергия, за да я загрее отново до желаната температура. Ако уредът работи постоянно, той поддържа температурата и загрява само количеството вода, което се е охладило, което е по-енергийно ефективно.

По-дълъг живот на уреда – честото включване и изключване на бойлера натоварва термостата и нагревателя, което може да доведе до по-бързо износване и повреда.

По-удобно и комфортно – когато бойлерът е постоянно включен, топлата вода е винаги налична, без да се налага да чакате да загрее.

Аргументи в полза на нощната тарифа

От друга страна, много хора продължават да се придържат към използването на бойлера основно през нощта, като се позовават на следните причини:

По-ниска цена на електроенергията – въпреки че, разликата между нощната и дневната тарифа намалява с годините, все още има известна икономия при използването на бойлера само нощем.

Намалено натоварване на електрическата мрежа – използването на бойлера предимно през нощта разтоварва електрическата мрежа през пиковите часове на деня, което може да бъде важно в райони с по-стара инфраструктура.

По-добър контрол върху разходите – някои хора предпочитат да пускат бойлера само когато им е необходимо, за да ограничат разходите си.

Какво казват специалистите?

И тук включваме личния опит. Бойлерът ми, който за щастие беше в гаранция, спря да свети и да топли водата. Извиках сервизни техници и понеже съм журналист и въпросите не спират, зададох ги.

За съвременните бойлери най-оптималният вариант е да останат постоянно включени, особено ако имат добра изолация. Единственият случай, в който се препоръчва изключване, е когато няма да се използват за дълъг период (например при пътуване).

Освен това модерните бойлери имат термостати и енергоспестяващи режими, които автоматично регулират температурата, за да минимизират загубите на енергия.

Естествено попитах – това е уред, не се ли амортизира по-бързо, ако работи повече? Отговорът – не, няма връзка.

Всеки от нас преценява как и по кое време да включва или изключва бойлера. Само да ви кажа, че е адски неприятно да се поливаш с канче в 21-и век.

Continue Reading

Previous: Трагедията в Банско е неописуема – жената е загинала пред очите на детето си
Next: Орбан моли любезно хранителните вериги да спрат поскъпването, ако не – ето какво следва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.