Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Орбан моли любезно хранителните вериги да спрат поскъпването, ако не – ето какво следва
  • Без категория

Орбан моли любезно хранителните вериги да спрат поскъпването, ако не – ето какво следва

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2025
Screenshot_20

Унгарският премиер обяви и доживотни данъчни облекчения за майките, които имат най-малко две деца

Унгарският премиер Виктор Орбан описа като неприемливо това, че търговците и веригите за хранителни стоки в Унгария са повишили значително цените на основните хранителни продукти, увеличавайки собствените си печалби, предаде унгарската новинарска агенция МТИ, цитирана от lupa.bgb.

Орбан отбеляза в реч за състоянието на страната през изминалата година, че през януари цената на млякото се е повишила с 39 %, яйцата са поскъпнали с 35 %, а олиото с 11 процента. „Това е твърде много и е неприемливо“, каза той.

Орбан заяви, че е възложил на унгарския министър на икономиката Мартон Наги да сключи споразумение с веригите за хранителни стоки, за да спре повишаването на цените. „Ще ги помолим любезно. Ако това не помогне, ще се справим с ограничаването на цените“, каза той. Ако не успеят да постигнат споразумение, ще бъде въведен праг на цените, каза той. Ако и това не е достатъчно, правителството ще ограничи печалбите от продажбите, каза той.

Той също така обяви и доживотни данъчни облекчения за майките, които имат най-малко две деца, посочва Франс прес.

Премиерът засегна в изказването си редица теми, от Украйна до темата за ЛГБТ общността или предполагаемата чужда намеса в унгарските дела.

Орбан, заяви, че иска да премине от лагера на бунтуващите се към лагера на печелившите в борбата срещу онова, което той нарече либералната империя, предаде Франс прес. Той каза, че това преминаване от единия в другия лагер ще стане благодарение на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Борбата продължава“, подчерта още Орбан. „Но има една значителна разлика. Този път целта е не да оцеляваме, а по-скоро да триумфираме. Ние вече не сме бунтари, ние сега искаме да спечелим“, изтъкна Орбан.

Премиерът на Унгария също така съобщи, че подготвя нов законопроект за борба срещу неправителствените организации, които обслужват чуждите интереси и обеща да изпрати емисар в САЩ, който да събере доказателства относно предполагаема чужда намеса в Унгария.

„Американците разкриха и направиха публично достояние една напълно корумпирана и репресивна машина, която е изпомпвала милиарди долари от американския бюджет, за да купува журналисти, съдии, политици, фондации. Една голяма машина, която е налагала една либерална диктатура на мнението и политическа репресия в целия западен свят, в това число и в Унгария“, каза Орбан.

Той също така предложи в конституцията на страната да се постановява, че има само два пола – мъж и жена, като последва по този начин президентския указ, подписан от Доналд Тръмп в началото на управлението му.

„Препоръчвам на организаторите на гей парада да не си дават друга да подготвят тази година тази проява. Това е загуба на време и на пари“, предупреди още Орбан по адрес на организаторите на гей парата в Будапеща.

В речта си Орбан заяви, че Унгария ще е тази, която ще реши дали Украйна ще бъде способна да се присъедини един ден към ЕС, предаде АП.

„Против волята на Унгария и на унгарците, Украйна никога няма да е член на ЕС“, изтъкна Орбан. „Украинското членство ще унищожи унгарските фермери и не само тях, но и цялата унгарска икономика“, изтъкна той.

Премиерът на Унгария също така заяви, че войната, която Русия поде преди близо три години, дори не е била за Украйна, а относно територия, наречена Украйна. По този начин Орбан сякаш постави под въпрос украинската държавност. „Украйна или онова, което остане от нея, отново ще се превърне в буферна зона между Русия и страните от НАТО“, заяви Орбан и увери, че Украйна няма да стане член на НАТО.

Continue Reading

Previous: Дискусията около това как е по-добре да използваме бойлера – постоянно включен или само на нощна тарифа
Next: След две десетилетия борба за потомство-Тя е на 57, той на 69 – и сега чакат бебе! Историята на Соня и Марко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.