Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добро сърце: Роден хирург загърби Хановер след 13 години, за да помага на болни в България
  • Новини

Добро сърце: Роден хирург загърби Хановер след 13 години, за да помага на болни в България

Иван Димитров Пешев април 22, 2023
rrasrosriasktyaosyiasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След 13 години работа в един от най-високотехнологичните медицински центрове в света – този в Хановер – български лекар избра да се върне и да спасява пациенти в софийска болница.

Доц. Венелин Герганов сe нарежда сред водещите неврохирурзи в Европа с ключови постижения в борбата с мозъчните тумори, предава Нова тв.

Само преди няколко месеца лекарите у нас не дават големи шансове за оцеляване на Евелина. Огромен тумор притиска мозъчния ствол на жената.

Лекари в Германия са готови да оперират Евелина. Лечението там обаче струва непосилните 50 хиляди евро.

Тогава с нейния случай се ангажира доц. Венелин Герганов, който тъкмо се прибира да оперира в България, след като 13 години работи в международния институт по невронауки в Хановер и е доцент по неврохирургия в Хановерския медицински университет.

“Първо видях снимките и предполагах, че болната ще бъде в много по-лошо състояние.

Тумори с тази локализация са може би 5 до 8% от всички мозъчни тумори, но с тази хистологична характеристика са изключително редки, има описани 20 или 25 случая в световната литература.

Хубавото е, че след тази операция тя не би трябвало да има никакви проблеми”, каза доц. Герганов.

Освен шанс за живот, Евелина получава и надеждата, че ще може да се грижи за 10-годишния си син.

Междувременно доц. Герганов вече поделя времето си поравно между германските и българските си пациенти. Отчита, че в последните години има постоянен поток на болни от нашата страна към Хановер. Избира да работи в „Пирогов“.

“Тези успешни пациенти, които сега оперирахме, са доказателство, че тези неща стават тук. Неврохирургията не е моноспектакъл – тя е екипна игра и хубавото е, че тук има екип, с който можем да работим заедно”, каза доц. Венелин Герганов.

Въпреки това прави сравнението между средствата за здраве у нас и в Германия.

“И най-витуозните хирурзи не могат да работят без адекватна техника, а нашата специалност е все по-зависима от модерните технологии.

Очевидно е, че ресурсите са силно ограничени в България. Младите колеги у нас са едно много интелигентно поколение. Трябва да им се даде и пример, и условия да се развият”, на мнение е доц. Венелин Герганов.

За да помага на наследниците си в неврохирургията, той ще продължи да пътува между София и Хановер, въпреки че семейството вече му липсва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче обещава да полива растенията на възрастна жена, след като тя се мести в старчески дом, намира бележка, оставена в почвата
Next: НАП продава къщата за гости на Милко Калайджиев за 600 бона

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.