Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета
  • Новини

Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
donynetititi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След дълго мълчание по въпроса защо изглежда толкова слаб и дали има здравословно проблеми Дони реши да отговори на притеснените си фенове, а и на хейтърите си с ироничен пост във фейсбук, илюстриран със своя морска снимка, заснета от любимите му скалисти местности край бургаското село Варвара.

„Заглавия в “пресата”: “Какво става с Дони”, “Дони е плашещ”, “Дони не прилича на 50, а на 70-годишен” и т.н. След като се събудих и отново сериозно се изплаших от вида си, мисля да заведа дело срещу себе си, а после да си лея не куршум, а направо снаряд. Единствено ме успокоява, че вече приличам даже на 90-годишен и скоро ще отлетя към вечните ловни полета„, написа с чувство за хумор певецът и актьор.

Под поста му има десетки коментари, предимно от дами, които го хвалят, че изглежда страхотно и го съветват изобщо да не обръща внимание на коментарите по свой адрес. А иначе цяло лято музикантът публикуваше в социалните мрежи семейни снимки от дългата морска ваканция, която прекара във Варвара с половинката си Нети и с дъщеря им Лилия.

„Трудно е да се постигне такова ниво на духа и тялото. А които не се интересуват от здравословен начин на живот и медитация да не драскат небивалици! Чувството за вътрешен мир е важно“, пише позната на Дони.
„В супер форма си, Дони! Ти си прекрасен и имахме честта да се насладим и на невероятния ти актьорски талант в „Аладин“. Твоите песни са любими на дъщеря ни (8 г.) и на нас. Да си толкова години интересен и търсен артист е огромно постижение, така че нека пишат, а ти продължавай да твориш“, продължават коментарите в този дух.

„Дай Боже, всеки на 50 да има такова чисто и хубаво тяло. А, пък точно на тази снимка си гадже та дрънка. Гадже Слънце“, радва се на музиканта негова почитателка.
Има обаче и фенове, които отбелязват, че Дони е прекалено слаб. „Абе, слабичък си, но какво от това. Прекрасен си. По-добре слабичък, отколкото дебел! Ти си най-щастливият човек!“, пише друга позната на изпълнителя на „Мармалад“.

„Много добре изглеждате и двамата с Нети! Всеки знае, че да си слаб е най-хубавото нещо! Щом и ти се чувстваш прекрасно, от това по хубаво няма! Изобщо не си плашещ, а те, хората, говореха и като беше пълен! Сигурна съм! Аз ви желая да сте здрави, да продължавате да творите, прекрасни, уникални и мелодични песнички, които ние си тананикаме на работа“, хвалят артистичната двойка потребители на фейсбук.
„Изглеждате фантастично и достойно за възхищение и двамата с Нети! На светлинни години сте от долнопробните драсканици на пресата“, обобщава друг почитател на Дони и Нети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Работя като чистачка в Испания и взимам 10 евро на час. Защо да се прибирам в България
Next: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.