Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД на изпита по български в Пловдивския университет
  • Новини

Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД на изпита по български в Пловдивския университет

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
donknihototo.jpg

Кандидат-студенти прекръстиха прочутия герой на Сервантес на Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД. Не е типичната грешка на тазгодишния приемен изпит по български език в ПУ „Паисий Хилендарски“, но е смущаващо, че в културата на тези кандидати да учат педагогика и психология Дон Кихот изобщо отсъства като образ, коментира председателят на комисията доц. д-р Теофана Гайдарова.

Типичната грешка обаче също буди тревога – почти никъде в изпитните работи думата „безнадеждно“ не е написана правилно.

Общо 736 човека се явиха на приемния изпит по български език в Пловдивския университет. Няма нито една пълна шестица, а отличните оценки са само 21, което прави 2,85%.

Всеки пети е скъсан – 143-ма кандидат-студенти, което е 19,43%. Приблизително толкова са и тройките – 146 (19,84%). Така на практика 40 на сто от явилите се са със слаба или средна оценка. Най-масовата обаче е четворката – 236 кандидати (32,07%) са показали знания за добър 4. Много добрите оценки са 190 – 25,82%

Първата задача, която изискваше да се отстранят правописни грешки, показва, че масово се греши употребата на А и Ъ, О и У, както и на двойното Н и двойното Т. На този фон владеенето на слятото и полуслятото писане вече изглеждат лукс.

Във втората задача трябваше да се поправят пунктуационни грешки в даден текст и там кандидатите са се представили по-добре в сравнение с първата. От комисията обаче вметват, че нейната сложност е била малко по-ниска. Въпреки това грешките са масови и издават, че не се знаят правилата за пунктуацията на подчинени изречения.

Освен „бисерите“ с името на Дон Кихот, очебийни грешки има и при изписването на заглавието на разказа „Ветрената мелница“ – „вятърната“ и „ветерната“. Произведението е от изучавания в училище Елин Пелин, но навярно не се познава изобщо като литературна творба, казва доц. д-р Гайдарова.

А това дори не се изискваше на изпита. Един от текстовете за поправка на грешки прави сравнение между героите на Елин Пелин от „Ветрената мелница“ – Лазар Дъбака и дядо Корчан, с Дон Кихот и Санчо Панса на Мигел де Сервантес.

Като банални определят проверяващите разсъжденията на кандидат-студентите по третата задача от изпитния формат. Тя изискваше да се състави авторски текст на тема „Вълшебството, от което всички се нуждаем“.

Очаквахме творчески подход, препратки, оригиналност и лична позиция, но кандидатите са писали тривиално и основно в 3 посоки – любовта, здравето и семейството, каза доц. д-р Теофана Гайдарова. Има и прилични текстове, но не и такива, които наистина се отличават. Асоциациите се изчерпват с препратки към Пепеляшка, а на две места присъства Хари Потър, но само е споменат, без да се развие и аргументира.

Важно е да се отбележи, че на приемния изпит се явиха предимно кандидати, които се опитват да повишат оценките си от матурите.

Вероятно по-добре подготвените са сред тези, които имат високи резултати на държавните зрелостни изпити и кандидатстват само с тях. Затова, въпреки неубедителното представяне на приемния изпит, от висшето училище се надяват да подберат най-подготвените за специалностите, които обучават бъдещите учители.

Първото класиране се очаква утре.

 


Източник: Марица

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каква щеше да бъде България без комунизма?
Next: Отряд Кобра: Първи кадри от ареста на Георги Семерджиев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.