Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД на изпита по български в Пловдивския университет
  • Новини

Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД на изпита по български в Пловдивския университет

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
donknihototo.jpg

Кандидат-студенти прекръстиха прочутия герой на Сервантес на Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД. Не е типичната грешка на тазгодишния приемен изпит по български език в ПУ „Паисий Хилендарски“, но е смущаващо, че в културата на тези кандидати да учат педагогика и психология Дон Кихот изобщо отсъства като образ, коментира председателят на комисията доц. д-р Теофана Гайдарова.

Типичната грешка обаче също буди тревога – почти никъде в изпитните работи думата „безнадеждно“ не е написана правилно.

Общо 736 човека се явиха на приемния изпит по български език в Пловдивския университет. Няма нито една пълна шестица, а отличните оценки са само 21, което прави 2,85%.

Всеки пети е скъсан – 143-ма кандидат-студенти, което е 19,43%. Приблизително толкова са и тройките – 146 (19,84%). Така на практика 40 на сто от явилите се са със слаба или средна оценка. Най-масовата обаче е четворката – 236 кандидати (32,07%) са показали знания за добър 4. Много добрите оценки са 190 – 25,82%

Първата задача, която изискваше да се отстранят правописни грешки, показва, че масово се греши употребата на А и Ъ, О и У, както и на двойното Н и двойното Т. На този фон владеенето на слятото и полуслятото писане вече изглеждат лукс.

Във втората задача трябваше да се поправят пунктуационни грешки в даден текст и там кандидатите са се представили по-добре в сравнение с първата. От комисията обаче вметват, че нейната сложност е била малко по-ниска. Въпреки това грешките са масови и издават, че не се знаят правилата за пунктуацията на подчинени изречения.

Освен „бисерите“ с името на Дон Кихот, очебийни грешки има и при изписването на заглавието на разказа „Ветрената мелница“ – „вятърната“ и „ветерната“. Произведението е от изучавания в училище Елин Пелин, но навярно не се познава изобщо като литературна творба, казва доц. д-р Гайдарова.

А това дори не се изискваше на изпита. Един от текстовете за поправка на грешки прави сравнение между героите на Елин Пелин от „Ветрената мелница“ – Лазар Дъбака и дядо Корчан, с Дон Кихот и Санчо Панса на Мигел де Сервантес.

Като банални определят проверяващите разсъжденията на кандидат-студентите по третата задача от изпитния формат. Тя изискваше да се състави авторски текст на тема „Вълшебството, от което всички се нуждаем“.

Очаквахме творчески подход, препратки, оригиналност и лична позиция, но кандидатите са писали тривиално и основно в 3 посоки – любовта, здравето и семейството, каза доц. д-р Теофана Гайдарова. Има и прилични текстове, но не и такива, които наистина се отличават. Асоциациите се изчерпват с препратки към Пепеляшка, а на две места присъства Хари Потър, но само е споменат, без да се развие и аргументира.

Важно е да се отбележи, че на приемния изпит се явиха предимно кандидати, които се опитват да повишат оценките си от матурите.

Вероятно по-добре подготвените са сред тези, които имат високи резултати на държавните зрелостни изпити и кандидатстват само с тях. Затова, въпреки неубедителното представяне на приемния изпит, от висшето училище се надяват да подберат най-подготвените за специалностите, които обучават бъдещите учители.

Първото класиране се очаква утре.

 


Източник: Марица

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каква щеше да бъде България без комунизма?
Next: Отряд Кобра: Първи кадри от ареста на Георги Семерджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.