Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До 5000 лева заплата за тази работа във Варна, търсят се 700 души
  • Новини

До 5000 лева заплата за тази работа във Варна, търсят се 700 души

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vsdfbfdgbdfnhgnghnhgnhg.png

Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие са принудени да наемат персонал от далечни страни поради липса на кадри

Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие са принудени да наемат работници от Индонезия и Индия, защото няма достатъчно желаещи българи за летния сезон. Студентите, които изучават туристически специалности, все по-рядко искат да работят в бранша.

Заради липсата на желаещи да работят в туризма, от бранша доскоро са разчитали на кадри от Източна Европа. Войната в Украйна обаче е затруднила и този процес. Хотелиерите сега трябва да търсят работници и от по-далечни части на света, информира БНТ.

Към момента от Бюрото по труда във Варна са обявили 700 свободни работни места за кадри в туризма. Най-много се търсят камериери и сервитьори. Другите свободни позиции са за бармани, готвачи и администратори на рецепция. В сезонните търговски обекти се търсят продавачи. Какви са причините за липсата на кадри в туризма?

Според хотелиерите, късият летен сезон принуждава много от българските работници да търсят реализация там, където има постоянна заетост.

„Заради пандемията туризмът загуби много ценни кадри, които по неволя се принудиха да се преквалифицират и започнаха на други работни места. За съжаление, тези кадри няма как да ги върнем“, категоричен е Станислав Стоянов, хотелиер.

„Аз забелязвам и нежелание дори да трупат опит по време на сезоните. По наше време търсихме връзки, за да си намерим работа, сега трябват огромни връзки, за да убедиш някой да отиде да работи на сезонна работа“, каза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

От бранша вече са принудени да наемат и хора от екзотични дестинации като Индия, Индонезия, Непал и Шри Ланка.

„Стандартът е по-нисък от нашия и заплащането, което в момента се позволява, което не е никак малко, за тях е голямо и това ги привлича“, обобщи Станислав Стоянов, хотелиер.

Мениджърите твърдят, че тези служители са работливи и учтиви. Проблемът е, че работните им визи се бавят.

„През първата година, когато започнах работа беше много трудно за мен, защото съм в друга страна, с различна култура, с различни навици. Но вече се адаптирах към хората в България, към всичко тук. Обичам България“, споделя Марио Ханджая, сервитьор от Индонезия.

„Понякога е много трудно, защото не разбирам български език. Но се справям с работата и съм доволен“, каза Манудж, сервитьор от Индия.

Според експертите, решението на проблема с кадрите е в ръцете на бизнеса.

„Да оставят повече хора на целогодишна работа, с целогодишни заплати, по този начин да сформират стабилни екипи от знаещи и можещи, които през сезона ще сформират екипи, така че да се работи за удоволствие“, отбеляза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

От Бюрото по труда във Варна отново ще организират трудова борса, на която работодатели и безработни сверяват очакванията си.

„Работодателят занижава критериите, като изисква само предишен опит. Вече са наблюдава и противоположен вариант, при който за нискоквалифициран труд се изискват дигитални умения, езикови и шофьорски“, заяви Мария Драгнева, Бюро по труда – Варна.

Очаква се през тази година един хотелски администратор да получава заплата между 1300 и 1500 лева. Редовите готвачи ще вземат до 2500 лева на месец, а главните готвачи над 5000 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво означава голямото количество пяна при варене на месото и как да я избегнем:
Next: 26 април! Министър с голяма новина за 534 000 пенсионери

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.