Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му
  • Новини

Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
sfdhdfghfghtrr.png

Димитър Бербатов е модерен баща и това му носи доста точки пред двете му дъщери.

 

Футболната звезда показа във видео в социалните мрежи, че успява да превърне всичко в игра и междувременно да амбицира момичетата да тренират яко.

 

Естествено, в основата на всичко и личния пример. Бербо сам се е впуснал в сериозни тренировки, което обяснява и отличната му физическа форма – нещо малко нетипично за бившите футболни величия в България.

 

Макар и да е човек с отговорни каузи и амбициозни цели, той може веднага да се върже на акъла да децата си, когато става въпрос са шеги и закачки.

Играта започва още със събуждането, което понясога значи и бой с възглавници.

 

Разбира се, едва ли някой подозира, че легендарният голмайстор е разглезил щерките си.

Само преди месеци, покрай абитуириентските балове, Бербатов даде ясно да се разбере, че за него пълноценният млад човек трябва да има не само мечти, но и цели, които да преследва с дисциплина и постоянство.

 

Е, може единствено да добавим, че това е доста по-лесно, когато прекарваш лятото в прекрасен палат с изглед към красивото море.

Така е в случая на Митко и щерките му.

С всичко, което той осигурява на децата си в материално отношение, той вече е със сериозна заявка за титлата “Баща на годината”.

Но пък да си истински готин татко изисква и други таланти и подход, каквито Бербатов показва, че притежава.

И както личи от доволното му изражение, явно сам си го знае.

 

Изсипаха се коментари:

Желая ви да сте все така щастливи , господин БЕРБАТОВ, вие сте не само уникален фурболист, а имате и уникално семейство ,за което се грижете безрезервно. РЕСПЕКТ, желая ви да сте живи и здрави цялото семейство и всички хора, който обичате!

Голям си братле. Единствения ни читав играч, който прави каузи. Ако може да махнеш пошлостта и оня пияница боби от футбола ще е супер. Ако не, живей си живота и бъди щастлив. Няма от наще други на твоето ниво.

Страхотни сте , прекрасни! Молим се вие г-н Бербатов да застанете на чело на БФС заедно Стилян Петров.

Жив и здрав и цялото ти семейство, много сила и воля да промениш закостенялата ни и закърняла система.

Нормално, щастливо семейство, с прекрасен дом! Респект, и уважение към труда на г-н Бербатов!

Жив и здрав Мите,на теб и на цялото ти семейство!

Бербатов ще зарадва феновете си като се включи в мача на 6-и септември от 17:00 часа на националния стадион „Васил Левски“ в София, а целта е набиране на средства за борба с онкологичните заболявания.

Той е организиран от Стилиян Петров.

За българската формация ще играят Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Наско Сираков, Мартин Петров и Мариан Христов. Тимът ще има трима треньори, а първият е Димитър Димитров-Херо – човекът, извикал за първи път Стилиян Петров в представителния тим на страната ни и човекът, който се излекува от тежко заболяване.

За отбора на Световните звезди за момента са сигурни Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Луис Гарсия, Робер Пирес и Неманя Видич

Continue Reading

Previous: Те успяха! Съпрузи отслабнаха с 240 кг и днес са неузнаваеми – аплодисменти за тях
Next: Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.