Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му
  • Новини

Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
sfdhdfghfghtrr.png

Димитър Бербатов е модерен баща и това му носи доста точки пред двете му дъщери.

 

Футболната звезда показа във видео в социалните мрежи, че успява да превърне всичко в игра и междувременно да амбицира момичетата да тренират яко.

 

Естествено, в основата на всичко и личния пример. Бербо сам се е впуснал в сериозни тренировки, което обяснява и отличната му физическа форма – нещо малко нетипично за бившите футболни величия в България.

 

Макар и да е човек с отговорни каузи и амбициозни цели, той може веднага да се върже на акъла да децата си, когато става въпрос са шеги и закачки.

Играта започва още със събуждането, което понясога значи и бой с възглавници.

 

Разбира се, едва ли някой подозира, че легендарният голмайстор е разглезил щерките си.

Само преди месеци, покрай абитуириентските балове, Бербатов даде ясно да се разбере, че за него пълноценният млад човек трябва да има не само мечти, но и цели, които да преследва с дисциплина и постоянство.

 

Е, може единствено да добавим, че това е доста по-лесно, когато прекарваш лятото в прекрасен палат с изглед към красивото море.

Така е в случая на Митко и щерките му.

С всичко, което той осигурява на децата си в материално отношение, той вече е със сериозна заявка за титлата “Баща на годината”.

Но пък да си истински готин татко изисква и други таланти и подход, каквито Бербатов показва, че притежава.

И както личи от доволното му изражение, явно сам си го знае.

 

Изсипаха се коментари:

Желая ви да сте все така щастливи , господин БЕРБАТОВ, вие сте не само уникален фурболист, а имате и уникално семейство ,за което се грижете безрезервно. РЕСПЕКТ, желая ви да сте живи и здрави цялото семейство и всички хора, който обичате!

Голям си братле. Единствения ни читав играч, който прави каузи. Ако може да махнеш пошлостта и оня пияница боби от футбола ще е супер. Ако не, живей си живота и бъди щастлив. Няма от наще други на твоето ниво.

Страхотни сте , прекрасни! Молим се вие г-н Бербатов да застанете на чело на БФС заедно Стилян Петров.

Жив и здрав и цялото ти семейство, много сила и воля да промениш закостенялата ни и закърняла система.

Нормално, щастливо семейство, с прекрасен дом! Респект, и уважение към труда на г-н Бербатов!

Жив и здрав Мите,на теб и на цялото ти семейство!

Бербатов ще зарадва феновете си като се включи в мача на 6-и септември от 17:00 часа на националния стадион „Васил Левски“ в София, а целта е набиране на средства за борба с онкологичните заболявания.

Той е организиран от Стилиян Петров.

За българската формация ще играят Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Наско Сираков, Мартин Петров и Мариан Христов. Тимът ще има трима треньори, а първият е Димитър Димитров-Херо – човекът, извикал за първи път Стилиян Петров в представителния тим на страната ни и човекът, който се излекува от тежко заболяване.

За отбора на Световните звезди за момента са сигурни Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Луис Гарсия, Робер Пирес и Неманя Видич

Continue Reading

Previous: Те успяха! Съпрузи отслабнаха с 240 кг и днес са неузнаваеми – аплодисменти за тях
Next: Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.