Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Щонова: Хора, просто яжте малко
  • Новини

Д-р Щонова: Хора, просто яжте малко

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
shstonoonova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Д-р Неделя Щонова реши да сподели със своите последователи във Фейсбук тайна за здраве и дълголетие, която е изключително лесна за спазване, но понякога трудно приложима към съвременния начин на живот. Тя разкри, че е присъствала на защита на дисертационен труд на д-р Любомир Балабански, на тема “Идентифициране на генетичните фактори предразполагащи към дълголетие”, а събитието изключително много я вдъхновило.

“И докато съм все още топла, топла, от емоции и размисъл, бих искала веднага да споделя и да напиша тук, колко важно е да приемаме по-малко количество храна!” – написа д-р Щонова.

Тя уточни, че въздържането от преяждане е от изключителна важност, не само, за да бъдем слаби, но и за да бъдем здрави. “Колко е важно… просто да ядем по-малко. И не само за да сме слаби, а за да сме най-вече здрави!”- пише специалистката.

Д-р Щонова допълни, че намаляването на калориите всъщност е единствената доказана стратегия, за укрепване на здравето и удължаването на живота. “Увеличената продължителност на животите ни увеличи и честотата на свързаните с възрастта заболявания. Следователно има спешна нужда от интервенции, които да предотвратят патологичните изменения и болести, свързани с напредването на годините. Постоянното или периодично намаляване на приетите калории, без недохранване, е единствената доказана стратегия, която надеждно укрепва здравето и удължава продължителността на живот при бозайници, нечовекоподобни примати, маймуни и хора.

Разбира се, че стриктното и доживотно придържане към тези режими е много трудно. Хора сме, изкушения дебнат отвсякъде, силните чувства ни тласкат към храната, като източник на емоционално равновесие, живеем в обезитогенна среда, където има излишък от всякакви домашни, класически и модерни вкуснотии. А и волята понякога е изчерпаем ресурс.Но все пак, моля ви, хора, когато е възможно, яжте по-малко. И се движете повече!” – пише разпалено лекарката.

Д-р Щонова разкри още, че периодичното гладуване всъщност е най-добрата превенция срещу различен тип заболявания, а освен това неговото действие не би могло да се замести от нито един лекарствен медикамент.

“Не съществува друг по-добър антидот или фармакологичен арсенал срещу стареенето и свързаните с възрастта сърдечносъдови, невродегенеративни и злокачествени заболявания, от това – да ядем по-малко и да се движим повече! И колкото повече ги осъзнаваме, толкова по-малко ще съгрешаваме. Никоя таблетка или магично хапче не може да упражни върху физиологията и метаболизма ни ефектите, които движението и намаленият внос на храна имат.

Дълголетието, а и здравето, не са в рекламите за разни молекули по телевизията. Те са резултат от съзнателен избор на определен тип емоционален и поведенчески репертоар. Ограничаването на калориите предотвратява развитието на инсулинова резистентност. Не яжте много прости захари. Нека ги избягваме. То не може винаги, разбира се, но все пак може да положим усилия да ги избягваме. Захарта е токсична за клетките на организма. Преяждането е негативен регулатор на инсулиновата каскада, а тази каскада е лошо нещо.Освен това преяждането инактивира гените водещи до удължаване на живота.

Популярната лекарка разкри и как на практика бихме могли да въведем калорийния дефицит в ежедневието си и препоръча практикуването на периодичното гладуване като възможен отговор на непрекъснатото търсене на нов път към дълголетието. “Калорийна рестрикция означава хронично да намалим общия прием калории, без това да граничи с недохранване! Калорийната рестрикция заедно с периодичното гладуване, intermittent fasting 16/8* – особена форма на намален калориен внос, при която епизоди на хранене се редуват с епизоди на нулево усвояване на калории – е единствената известна стратегия за стабилно подобряване на здравето и продължителността на живот в повечето, ако не и във всички живи организми.

Един от популярните напоследък начини за меко гладуване е методът 16/8. При него всеки ден за период от 16 часа спираме приема на храна, а през останалите 8 часа от денонощието може да консумираме две или три порции храна. Протоколът 16/8 на практика означава, че пропускаме закуската, а последното ни хранене за деня е вечерята. На практика – хапваме вечерята си в 19-20:00 часа и следващото ни хранене трябва да е в 11-12:00 часа на обяд, следващия ден. И така разполагаме с хранителен прозорец от около 8 часа, само по време на който може да хапваме.” – пише д-р Щонова, която допълва и как рестрикцията на калориите влияе на организма ни и на молекулярно ниво.

“При здрави хора (а и не само!) калорийната рестрикция (∼10%–15% ) потиска възпалението в телата ни, намалява нивата на циркулиращия тумор некротизиращ фактор-алфа и кардиометаболитните рискови фактори – като триглицериди, холестерол и кръвно налягане. Освен това! Важно! На молекулярно ниво калорийната рестрикция модулира няколко ключови играчи, които участват в регулацията и изпълнението на процес, наречен автофагия.

В буквален превод, от латински, думата автофагия, означава “самоизяждане”. Това “самоизяждане” е запазена програма за клетъчно рециклиране, която елиминира дисфункционалните органели, протеини и агрегати от цитоплазмата, като по този начин пази и защитава клетъчната функционалност и цялост. И когато приемаме по-малко храна тази програма се активизира”, завършва лекарката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква
Next: Рачков го издаде! Ето колко прибира в джобчето Фънки на всеки лайф на Капките

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.