Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един ден ще се сгодим, пише 9-г. Лео Меси на Антонела. 20 години по-късно изпълнява обещанието си
  • Новини

Един ден ще се сгодим, пише 9-г. Лео Меси на Антонела. 20 години по-късно изпълнява обещанието си

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
leosmasidaskda.png

Всеки, който чуе любовната история на аржентинския шампион по футбол Лионел Меси и съпругата му Антонела , остава дълбоко трогнат и възхитен. И наистина, те са пример за това, че съществуват връзки между хората, които могат да устоят и на времето, и на обстоятелствата, а за щастието на две влюбени сърца няма пречки!

Известният арфентински футболист Лео Меси и съпругата му Антонела Рокуцо са доказателство именно за това! Техният вдъхновяващ пример за това как изглежда чистата любов е урок за всеки, дръзнал да изпита най-великото чувтство на света.

Да бъдеш влюбен в един-единствен човек от детството си и днес бракът ви единствено да разцъфтява с времето – не е ли това, което всички търсим в живота си?! Представяме ви приказния романс на Меси и Рокуцо, който издържа на всички удари на съдбата.

 

Не изпускай тези оферти:

Когато Меси е малко момче, мечтата му е да стане футболист. Но има още един блян, към който се стреми – това е красивата Антоанела. Един ден той дори написва на лист хартия „Един ден ще се сгодим“ и с това започва пътят към сбъдването на съкровеното му желание. Една любовна история, която дори би могла да бъде екранизирана.

 

Меси е роден през 1987 г. в Росарио, Аржентина, а Антонела Рокуцо се ражда само година по-късно. Детската им любов пламва в дома на приятеля на Меси, Лукас Скалия.

Когато децата се срещат за първи път, Меси играе игри в дома на Скалия. Рокузо също е там, приближава се до тях и ги пита дали имат нужда от нещо. Малкият Меси е твърде срамежлив, за да каже каквото и да е.

Тогава той е на 9 години, а Рокуцо на 8. От този ден Лионел не може да откъсне очи от момичето нито за секунда. Двамата бързо се сприятеляват, но още по това време Меси знае, че иска да бъде с нея завинаги.

 

Когато Меси навършва 11 обаче, Барселона влиза в живота му като ураган. Той заминава за Испания през 2000 г. и съдбата разделя двете влюбени сърца. Въпреки че връзката им все още е стабилна известно време, това бележи началото на истинска раздяла и за двамата.

Двойката се опитва да поддържа връзка, но по това време няма толкова много социални мрежи и комуникацията им изобщо не е гладка. Скоро контактите им стават все по-малко.

Любовта им сякаш живее единствено в съзнанието и на двамата като красив спомен от миналото, но внезапна трагедия ги събира отново. През 2005 г. близък приятел на Рокуцо загива при пътнотранспортно произшествие.

По това време младата жена е само на 17 години и е направо съсипана. Тя не ходи на училище няколко дни и е дълбоко депресирана. Меси научава тъжната новина и веднага отпътува към Аржентина, за да бъде до Рокуцо. Тогава връзката им получава втори шанс.

Меси и Рокуцо възраждат дълбоките си и чисти чувства един към друг, но известно време не разкриват връзката си пред никого.

 

Меси за първи път разказа на хората за романса им в интервю през януари 2009 г. Двамата имат трима сина: Тиаго, Матео и Чиро. За да отпразнува първата бременност на Рокуцо, Меси слага топката под фланелката си, след като отбелязва гол при победата на Аржентина с 4-0 срещу Еквадор на 2 юни 2012 г.

 

На 30 юни 2017 г. двамата най-после се вричат във вечна вярност на красива церемония в луксозния хотел City Center в Росарио. През октомври 2017 г. двойката съобщава, че очаква третото си дете.

 

 

Любовната история на Меси и Рокуцо звучи като красива приказка. Те са били заедно и влюбени през по-голямата част от живота си и са се сблъскали с болка и трагедия само за да излязат по-силни като едно цяло. Защото не е ли това смисълът на истинската и безкористна любов.

Continue Reading

Previous: Прокуратурата: Осъдихме крадец, задигнал 58 лева на 4 години затвор
Next: Извънредно! Откриха мъртви трима младежи на 18, 22 и 26 години край Трън, изгорели са живи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.