Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един ден ще се сгодим, пише 9-г. Лео Меси на Антонела. 20 години по-късно изпълнява обещанието си
  • Новини

Един ден ще се сгодим, пише 9-г. Лео Меси на Антонела. 20 години по-късно изпълнява обещанието си

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
leosmasidaskda.png

Всеки, който чуе любовната история на аржентинския шампион по футбол Лионел Меси и съпругата му Антонела , остава дълбоко трогнат и възхитен. И наистина, те са пример за това, че съществуват връзки между хората, които могат да устоят и на времето, и на обстоятелствата, а за щастието на две влюбени сърца няма пречки!

Известният арфентински футболист Лео Меси и съпругата му Антонела Рокуцо са доказателство именно за това! Техният вдъхновяващ пример за това как изглежда чистата любов е урок за всеки, дръзнал да изпита най-великото чувтство на света.

Да бъдеш влюбен в един-единствен човек от детството си и днес бракът ви единствено да разцъфтява с времето – не е ли това, което всички търсим в живота си?! Представяме ви приказния романс на Меси и Рокуцо, който издържа на всички удари на съдбата.

 

Не изпускай тези оферти:

Когато Меси е малко момче, мечтата му е да стане футболист. Но има още един блян, към който се стреми – това е красивата Антоанела. Един ден той дори написва на лист хартия „Един ден ще се сгодим“ и с това започва пътят към сбъдването на съкровеното му желание. Една любовна история, която дори би могла да бъде екранизирана.

 

Меси е роден през 1987 г. в Росарио, Аржентина, а Антонела Рокуцо се ражда само година по-късно. Детската им любов пламва в дома на приятеля на Меси, Лукас Скалия.

Когато децата се срещат за първи път, Меси играе игри в дома на Скалия. Рокузо също е там, приближава се до тях и ги пита дали имат нужда от нещо. Малкият Меси е твърде срамежлив, за да каже каквото и да е.

Тогава той е на 9 години, а Рокуцо на 8. От този ден Лионел не може да откъсне очи от момичето нито за секунда. Двамата бързо се сприятеляват, но още по това време Меси знае, че иска да бъде с нея завинаги.

 

Когато Меси навършва 11 обаче, Барселона влиза в живота му като ураган. Той заминава за Испания през 2000 г. и съдбата разделя двете влюбени сърца. Въпреки че връзката им все още е стабилна известно време, това бележи началото на истинска раздяла и за двамата.

Двойката се опитва да поддържа връзка, но по това време няма толкова много социални мрежи и комуникацията им изобщо не е гладка. Скоро контактите им стават все по-малко.

Любовта им сякаш живее единствено в съзнанието и на двамата като красив спомен от миналото, но внезапна трагедия ги събира отново. През 2005 г. близък приятел на Рокуцо загива при пътнотранспортно произшествие.

По това време младата жена е само на 17 години и е направо съсипана. Тя не ходи на училище няколко дни и е дълбоко депресирана. Меси научава тъжната новина и веднага отпътува към Аржентина, за да бъде до Рокуцо. Тогава връзката им получава втори шанс.

Меси и Рокуцо възраждат дълбоките си и чисти чувства един към друг, но известно време не разкриват връзката си пред никого.

 

Меси за първи път разказа на хората за романса им в интервю през януари 2009 г. Двамата имат трима сина: Тиаго, Матео и Чиро. За да отпразнува първата бременност на Рокуцо, Меси слага топката под фланелката си, след като отбелязва гол при победата на Аржентина с 4-0 срещу Еквадор на 2 юни 2012 г.

 

На 30 юни 2017 г. двамата най-после се вричат във вечна вярност на красива церемония в луксозния хотел City Center в Росарио. През октомври 2017 г. двойката съобщава, че очаква третото си дете.

 

 

Любовната история на Меси и Рокуцо звучи като красива приказка. Те са били заедно и влюбени през по-голямата част от живота си и са се сблъскали с болка и трагедия само за да излязат по-силни като едно цяло. Защото не е ли това смисълът на истинската и безкористна любов.

Continue Reading

Previous: Прокуратурата: Осъдихме крадец, задигнал 58 лева на 4 години затвор
Next: Извънредно! Откриха мъртви трима младежи на 18, 22 и 26 години край Трън, изгорели са живи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.