Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква
  • Без категория

Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_30

Една приятелка и колежка наскоро сподели впечатленията си от почивката си. “Слушай, почивката беше страхотна, разбира се, но най-впечатляващото нещо ме чакаше вкъщи.”

Тя беше толкова заинтригувана, че всички искахме да чуем останалата част от историята. Както и да е, прибрах се вкъщи и реших, че ще е добра идея да почистя апартамента. Най-напред реших да изнеса боклука.

Нямах време да се преоблека, затова излязох на входа в елегантна рокля. Изведнъж някой ме хвана за ръката отзад. Обърнах се и това беше съседът ми от другата страна на улицата. Той беше нов в сградата, така че нямах възможност да го опозная добре.

Той започна разговора по най-неочаквания начин. – “Марина, съжалявам, че ти го казвам в очите, но се омъжи за мен. -Какво имаш предвид? Извинявай, но има нещо, което трябва да направиш: да бъдеш моя съпруга за 15 минути. -Да, какво става? Изплюй го. -Кратко.

Живея в този апартамент с едно момиче, но наскоро разбрах, че тя ми изневерява. Казах ѝ да се махне от апартамента ми, но тя не ме послуша. Хайде да я измъкнем с хитрост. Винаги съм бил авантюрист по природа, а за капак взех със себе си и децата на съседите.

Те били сестри, на 8 и 11 г. Убедили децата да влязат в апартамента му в уречения час, крещейки “Татко, ние сме си вкъщи”. След това дойде и моят ред: влязох в апартамента, а на дивана седеше същото момиче. Започнах да й крещя и да казвам, че се обаждам в полицията.

Разбира се, тя не можеше да се включи в това, което се случваше около нея. Бързо стана от дивана, извини се, хвърли ключовете си на масата и се изчерви. И това беше всичко.

Тя излезе да изнесе боклука и се върна като омъжена жена с две ученички.” Няколко минути се смяхме, но после приятелката ми ни довърши с новината, че от седмица живее с тази съседка отсреща.

Continue Reading

Previous: Ако имате глава зеле и шепа кайма, не бързайте със сармите! Завъртете тази ЦАРСКА запеканка и ще ви целуват ръцете!
Next: Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.