Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква
  • Без категория

Един съсед ме помоли да се преструвам на негова съпруга за 15 минути и аз не отказах, но не знаех какъв подарък ме очаква

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_30

Една приятелка и колежка наскоро сподели впечатленията си от почивката си. “Слушай, почивката беше страхотна, разбира се, но най-впечатляващото нещо ме чакаше вкъщи.”

Тя беше толкова заинтригувана, че всички искахме да чуем останалата част от историята. Както и да е, прибрах се вкъщи и реших, че ще е добра идея да почистя апартамента. Най-напред реших да изнеса боклука.

Нямах време да се преоблека, затова излязох на входа в елегантна рокля. Изведнъж някой ме хвана за ръката отзад. Обърнах се и това беше съседът ми от другата страна на улицата. Той беше нов в сградата, така че нямах възможност да го опозная добре.

Той започна разговора по най-неочаквания начин. – “Марина, съжалявам, че ти го казвам в очите, но се омъжи за мен. -Какво имаш предвид? Извинявай, но има нещо, което трябва да направиш: да бъдеш моя съпруга за 15 минути. -Да, какво става? Изплюй го. -Кратко.

Живея в този апартамент с едно момиче, но наскоро разбрах, че тя ми изневерява. Казах ѝ да се махне от апартамента ми, но тя не ме послуша. Хайде да я измъкнем с хитрост. Винаги съм бил авантюрист по природа, а за капак взех със себе си и децата на съседите.

Те били сестри, на 8 и 11 г. Убедили децата да влязат в апартамента му в уречения час, крещейки “Татко, ние сме си вкъщи”. След това дойде и моят ред: влязох в апартамента, а на дивана седеше същото момиче. Започнах да й крещя и да казвам, че се обаждам в полицията.

Разбира се, тя не можеше да се включи в това, което се случваше около нея. Бързо стана от дивана, извини се, хвърли ключовете си на масата и се изчерви. И това беше всичко.

Тя излезе да изнесе боклука и се върна като омъжена жена с две ученички.” Няколко минути се смяхме, но после приятелката ми ни довърши с новината, че от седмица живее с тази съседка отсреща.

Continue Reading

Previous: Ако имате глава зеле и шепа кайма, не бързайте със сармите! Завъртете тази ЦАРСКА запеканка и ще ви целуват ръцете!
Next: Свекървата записала на видео кавгата на сина си и снаха си, след което я показала на сина си и едва тогава очите му се отворили

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.