Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една българска пенсионерка от Великобритания: Ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България
  • Новини

Една българска пенсионерка от Великобритания: Ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
bgaguastlaskdasodask.png

Неведнъж в медийния фокус е било критичното положение на пенсионерите у нас. Огромен процент от тях живеят на ръба на бедността и възприемат родината си не като майка-хранителка, а като мащеха.

Затова решихме да ви покажем и другата гледна точка, споделяйки с вас разказа на една българска пенсионерка, която от няколко години живее във Великобритания:

„Вече 5 години съм с децата и внуците си във Великобритания. Наблюдавам, сравнявам, търся нещо, което да има и в България, но всичко тук е така напреднало, че не успявам! Адаптирането ни отне малко време, след което нещата тръгнаха в едно нормално русло.

Първото, което ме впечатли и грабна, бе зеленината и хилядите многогодишни дървета, които правят въздуха изключително чист. По-късно имахме възможност да посетим огромни паркове със стотици дървесни видове от красиви, по-красиви! След природата се срещнахме със социалните служби, в които цари ред и изключително възпитан и тактичен персонал. Разбрахме, че страната е определила граница за минимални заплати и пенсии и който е под нея, е подпомаган от държавата! Социална политика, която България не ще достигне и след 100 години.

Последва и първата среща със здравеопазването, с джипито. На нито една врата не бе изписано „такса 1,2,3 лв.“. Прегледите са безплатни. Безплатни се оказаха и лекарствата ми за кръвно. Най-впечатлена бях, когато се наложи преглед на очите ми заради катаракта (зад гърба си имам изработени над 50 гоблена).

В специализираната клиника минах през 4 кабинета, като в последния се определи датата на операцията на първото око. Внимателно бях попитана кое да е то и дали искам да ме оперира български лекар. Веднага дадох съгласието си зарадвана.

 

Оказа се, че това е д-р Капка Ненова – чудесен специалист, прекрасен човек, със страхотен екип. Признавам, страх от предстоящата интервенция имаше, но той се изпари, когато д-р Ненова хвана ръката ми и не я пусна, докато поставяха упойката. След месец тя оперира и другото ми око. Операцията на очите струваше 4000 паунда. За мен тя бе безплатна! След приключване ме извеждат с количка в залата и ми предлагат кафе, сок, вода, бисквити. Дай Боже, подобно нещо и на България!

В градския и жп транспорт, в музеите, ползвам намаление. Заради Ковида, заради студа, повишаването на цените, без да съм пускала молба и висяла пред гишето на социалната служба, на няколко транша получавах финансова подкрепа. В България с никаквата пенсия кандидатствах за подпомагане, но бях отхвърляна, защото „Живееш с родителите си“. Докато бяха на този свят, аз им бях финансовият, воденичен камък.

Доволна съм, благодарна съм на Великобритания, но ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България. Затова политиците трябва да изтрезнеят и си дадат сметка докъде и до какво водят безчинствата им.

Бъдещите управляващи да скъсат веднъж завинаги с фалшивите, предизборни и вечно неизпълнени обещания! Да не забравят, че управленци, които не дават на народа си необходимото, а го грабят и вземат от него всичко, нямат бъдеще! Истината – 14- годишно момче от многодетно семейство намира портфейл с пари и документи и го предава в полицията. Благодарният собственик го води в сладкарница, където момчето за пръв път яде торта – ХХI век в България?! Така е, защото от гнездото на лешояда никога не излита сокол!

Валерия Стефанова, Лондон“

Continue Reading

Previous: Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!
Next: Проф. Рачев ни ошашави с прогноза, няма да знаем къде е долу и къде е горе

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.